Никола Пейнерджиев
| Никола Пейнерджиев | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
Никола Иванов Пейнерджиев е български общественик, деец на македонската емиграция в България.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Син е на сестрата на Гоце Делчев Елена (Ленка) и на Иван Пейнерджиев, преселили се в Свободна България. В София Иван създава фабриката АД „Иван Пейнерджиев“ (1934 – 1947).[1]
Никола Пейнерджиев е избран за секретар на Солунското благотворително братство в София на 5 март 1931 година.[2]
Когато след Деветосептемврийския преврат от 1944 година е създаден Временен изпълнителен комитет, който да ръководи Съюза на македонските емигрантски организации, а през юни 1947 година е избрано ръководство на Централния инициативен комитет за създаване на македонски културно-просветни дружества, което да подмени съществуващата организация, Никола Пейнерджиев е избран за негов член заедно с Петър Хаджиделев и Христо Кляшев.[3]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Делчо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Делчев | Мария Делчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Делчев (1844 – 1920) | Султана Нурджиева (1850 – 1907) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Чопов (1865 – 1944) | Руша Чопова (1868 – 1945) | Цоца (Цона) Делчева (1870 – ?) | Гоце Делчев (1872 – 1903) | Велика Станишева (1876 – 1962) | Гоце Станишев | Тина Андонова (1874 – 1955) | Гоце Андонов (? – 1928) | Димитър Делчев (1879 – 1901) | Елена Пейнерджиева (1881 – 1961) | Иван Пейнерджиев (? – след 1947) | Милан Делчев (1883 – 1903) | Христо Делчев (1887 – 1927) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ленка | Магда Големинова | Владимир Чопов (1890 – 1918) | Тодор Чопов (1892 – 1923) | Лика Юрукова (1895 – 1983) | Туше Чопов (1897 – 1959) | Никола Станишев (1906 – 1963) | Мицо Андонов (1901 – 1983) | Христо Андонов (1903 – 1936) | Милан Гоцев (1906 – 2010) | Александър Андонов (1908 – ?) | Никола Пейнерджиев | Борислав Пейнерджиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Нина Андонова (1940 – 2006) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Велинова, Зорница, Маркова, Мира, Начев, Ивайло. Фабрики и личности. Софийската индустрия от Освобождението до 40-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017. ISBN 978-954-07-4211-3. с. 80.
- ↑ Протокол № 3 от 5 март 1931 г. на Настоятелството на Солунското благотворително братство. ДАА-ЦДА, ф. 847К, оп. 10, а.е. 3, л. 6-7
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 390 – 391.
