Мицо Андонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мицо Андонов
български театрален деец
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Семейство
Деца Нина Андонова

Димитър (Мицо) Гоцев Андонов е български театрален деец, заслужил деятел на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Бешков, Ламар и Мицо Андонов

Роден е на 20 ноември 1901 година[1] в будния български град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Сестрин син е на водача на ВМОРО Гоце Делчев[2] – негова майка е Тина (Екатерина) Делчева, а баща му е Гоце (Георги) Христов Андонов, също кукушанин, които имат още трима сина: Христо, Милан и Александър (Сандо).[1][3][4]

След опожаряването на Кукуш през 1913 година по време на Междусъюзническата война семейството му тръгва към България и се установява най-напред в Дупница, а след това се преселва в София. Там Мицо завършва гимназия (1919).[1] През 1925 година завършва философия в Софийския университет.

Учителства в Петричко. Започва да издава списание „Начало“ (1926 – 1928)[1] (литературно месечно списание, на което е главен редактор[5]). Съден е по ЗЗД и осъден на 5 години затвор, от които излежава три и половина (1928 – 1931).[1] Работи в Съюза на артистите в България от 1934 до 1965 година. През 30-те и 40-те години пише литературна и театрална критика във „Фронт на трудовоборческите писатели в България“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Кормило“.[1]

След Деветосептемврийския преврат пише в „Театър“, „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“. През 1977 година му е присъдено званието заслужил деятел на културата.[5]

Негова дъщеря е българската литературна критичка и журналистка Нина Андонова.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Делчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
 
Мария
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Делчев
(1844 - 1920)
 
Султана Нурджиева
(1850 - 1907)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Чопов
(1865 - 1944)
 
Руша Чопова
(1868 - 1945)
 
Цоца (Цона) Делчева
(1870 - ?)
 
Гоце Делчев
(1872 - 1903)
 
Тина Андонова
(1874 -  1955)
 
Гоце Андонов
(? - 1928)
 
Велика Станишева
(1876 - ?)
 
Димитър Делчев
(1879 - 1901)
 
Елена Пейнерджиева
(1881 - ?)
 
Иван Пейнерджиев
 
Милан Делчев
(1883 - 1903)
 
Христо Делчев
(1887 - 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Чопов
(1890 - 1918)
 
Тодор Чопов
(1892 - 1923)
 
Лика Юрукова
(1895 - 1983)
 
Туше Чопов
(1897 - 1959)
 
Мицо Андонов
(1901 - 1983)
 
Христо Андонов
(1903 - 1936)
 
Милан Гоцев
(1906 - 2010)
 
Александър Андонов
(1908 - ?)
 
 
 
Борислав Пейнерджиев
 
Никола Пейнерджиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нина Андонова
(1940 - 2006)
 
 
 
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Гоце Делчев. Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 289.
  2. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.
  3. Стойчева, Станислава. Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви). // Македонски преглед, год. XLI, 2018, кн. 1. Македонски научен институт. с. 143.
  4. ЦДА, фонд 126К, опис 9, а.е. 490, л. 119–120
  5. а б Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 80.
     Портал „Македония“         Портал „Македония