Тодор Чопов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Чопов
български революционер, общественик и писател
Todor Chopov Kukush IMARO.jpg
Роден
Починал
Семейство
Майка Руша Чопова

Тодор Андонов Чопов е български революционер, общественик и писател. След националните катастрофи на България приема крайно леви и анархистични убеждения.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Чопов е роден през февруари 1892 година в Кукуш, тогава в Османската империя.[2] Родители му са, сестрата на Гоце Делчев, Руша Чопова и хлебопекарят Андон (Доне) Чопов, брат на полковник Григор Чопов. Има трима братя и три сестри Владимир — революционер от ВМОРО, загинал в Първата световна война, Туше, Христо, Велика (Лика) - педагог и публицист, Ленка и Магда. Завършва 3-ти прогимназиален клас в Кукуш, а след това продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия, където става ръководител на революционен кръжок и след бунт срещу екзархийската управа през септември 1908 година е изключен.[3]

По препоръка на Яне Сандански Тодор Чопов е назначен за учител в Мелнишкото село Ощава. През април 1909 година Тодор Чопов стига до Сяр пеш, но не успява да се включи в похода към Цариград на Младотурците.[3]

След обявяването на Балканската война през октомври 1912 година Тодор Чопов е в Първа отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение. След това служи в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина. През Междусъюзническата война е във сборната партизанска рота на Васил Чекаларов.[4] След опожаряването на Кукуш от гръцките войски Тодор Чопов и семейството му се прехвърлят в София.[3]

В България Тодор Чопов изпада в нищета, организира стачки и пише първите си стихове. С помощта на Пейо Яворов Тодор Чопов е назначен на работа в Централна поща. През март 1915 година семейството се прехвърля в Горна Джумая, където Тодор Чопов развива обществена дейност. Работи в местната поща, възстановява и председателства читалище „Съгласие“, ръководи театрална група, научава ромски език и започва да пише граматика на цигански. След края на Първата световна война Тодор Чопов участва в Бюрото на Организацията, което обявява „Повик към македонците“.[3]

Като анархокомунист, Тодор Чопов се сближава в началото на 20-те години с групата на Алеко Василев, която претендира да наследи Серската група на Яне Сандански. Така той става през 1922 година член на градското ръководство на ВМРО в Горна Джумая. Преди началото на Септемврийско въстание межд БКП и ВМРО се сключва споразумение, според което БКП няма да вдига въстание в Пиринско, а ВМРО няма да пречи на подготовката му в другите части на страната. Впоследствие БКП не спазва споразумението. Тодор Чопов, който симпатизира на левите идеи е сред водачите на въстанието и организира въоръжена група в Горна Джумая. При тези обстоятелства ВМРО се намесва в конфликта на страната на правителството. След кратки въоръжени действия, въстаниците се оттеглят в планините. На 25 септември Тодор Чопов, като член на ВМРО е изпратен на преговори с околийския войвода Ангел Коларов. На преговорите той е арестуван и на 27 септември е убит с други леви дейци в Пирин. Чопов е убит понеже е предал организационно оръжие на ВМРО на Горноджумайския въстанически отряд и не е спазил заповедта за ненамеса във въстанието. Част от костите му са прибрани от сестра му Лика и повторно е погребан през 1945 година.[3]

За убийството на Тодор Чопов Димо Хаджидимов казва:

На подлите палачи не трепна ръката им, когато стягаха въжето около врата на Тодор Чопов... И с такива кървави ръце те ще „освобождават” Македония! Срамува се човек да живее в днешното подло време.[5]

През 1968 година е издаден сборникът „Тодор Чопов, повести и разкази“.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Герои на антифашистката борба 1923 - 1944. Библиография. Книга 2. София, Издателство на БКП, 1969. с. 43.
  2. Тодор Донев Чопов (1892 - 1923), www.geni.com/, посетен на 4.08.2013 г.
  3. а б в г д Димова, Анита. По стапките на Гоце Делчев. // Македонско сонце. 19 септември 2003.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 800.
  5. Костелов, Боян, „Димо Хаджидимов. Живот и дело“, Изд. на Отечествения Фронт, София, 1985 г., стр.245
  6. Г. Балкански, История на безвластническото движение в България (очерк), Париж, 1980, взето от anarhija.freediscussions.net/t110-topic на 7.07.2012 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония