Туше Чопов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Туше Чопов
български революционер
Роден
1897 г.
Починал
1959 г. (62 г.)

Петър (Петруш, Туше) Андонов Чопов е български революционер.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Туше Чопов е роден в 1897 година в Кукуш, тогава в Османската империя в семейството на фурнаджията Андон Чопов и сестрата на Гоце Делчев, Руша Чопова. При избухването на Балканската война заедно с майка си, братята си Владимир и Тодор и вуйчо си Христо е доброволец в Македоно-одринското опълчение. След опожаряването на Кукуш през Междусъюзническата война емигрира в България, като се установява първоначално в София, а по-късно в Горна Джумая.[2] Брат му Тодор загива в Септемврийското въстание в 1923 година. В 1924 година Чопов е арестуван в София за антидържавна дейност. Освободен е след няколко месеца, но на гарата отново е арестуван. Освободен е след намесата на Туше Делииванов и други дейци на ВМОРО. След прибирането му в Горна Джумая е отново арестуван.[3] След освобождаването му в 1925 година с майка си се установява в София.[2] Присъединява се към ВМРО (обединена). Издадена му е смъртна присъда, заменена след ходатайство на майка му с експулсиране от страната. Установява се във Франция, а по-късно в Австрия.[3]

Завръща се в България в 1931 година след амнистията, издадена от правителството на Народния блок. Отваря кафене „Средец“ срещу Народния театър, което става средище на леви интелектуалци – Никола Вапцаров, Атанас Романов, Ламар, Жак Натан, Венко Марковски, Камен Зидаров, Димитър Чавдаров-Челкаш.[3]

Умира в 1959 година.[3]

Женен е за Христина Георгиева от Кукуш, дъщеря на загинал в 1901 година четник на Христо Чернопеев, която работи като телефонистка в София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония