Направо към съдържанието

Димитър Чавдаров-Челкаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Чавдаров-Челкаш
български писател, хуморист и сатирик
Роден
Димитър Василев Коцев
Починал
6 ноември 1972 г. (60 г.)

Националност България
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Литература
Жанровесатира, хумор
НаградиЧудомир“ (1972)

Димитър Чавдаров-Челкаш (истинско име Димитър Василев Коцев) е известен български писател, хуморист и сатирик[1].

Роден е на 19 март 1912 г. в село Бешовица, Врачанско. Средното си образование завършва в търговската гимназия в София през 1931 г., а висшето (финанси) в Свободния университет в София през 1936 г. (днес УНСС)[2]

След дипломирането си работи като книговодител в банка и чиновник в Дирекцията на статистиката. По-късно става един от основателите на литературния кръжок „Христо Смирненски“ (1933 – 1941). Челкаш е и в първоначалния редакционен състав на „Стършел“, който е най-старият български вестник за хумор и сатира, като е главен редактор на вестника в периода 1946 – 1961. Член е бил на сценарната комисия при Студията за игрални филми, а след това е изпратен на дипломатическа служба в Рим.

Умира на 6 ноември 1972 г. в София.

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]

Наречен е „явление в областта на хумора“ от художника-карикатурист Теню Пиндарев. За своята литературна и обществена дейност Челкаш е удостоен с държавни отличия и звания, а през 1973 г. му е присъдена посмъртно националната литературна награда „Чудомир“ за 1972 г.[3]. Това е най-старото литературно отличие в България, което е учредено през 1969 г. и се присъжда за хумористичен разказ, публикуван на страниците на в. „Стършел“.

  • „Весело сърце“ (хумористични разкази, 1938, в съавторство с Чучурин – Павел Вежинов),
  • „9 септември 1944″ (хумористични разкази и фейлетони, 1945),
  • „Командирът“ (разкази и фейлетони, 1950),
  • „Щастливи мигове“ (разкази, 1950),
  • „Криви пътеки“ (хумористични разкази и фейлетони, 1953),
  • „В старата гора. Весела повест за деца и юноши“ (1955),
  • „Иван и неговите другари. Разкази за Отечествената война“ (1955),
  • „Далечна и близка Монголия. Пътепис“ (1956),
  • „Пясък в машината“ (комедия, 1958),
  • „Приятни фейлетони“ (1957),
  • „Тези пари“ (комедия, 1958),
  • „Всичко наопаки“ (хумористични разкази, 1959),
  • „Нежелани гости“ (фейлетони, 1959),
  • „Върбова сянка“ (хумористични разкази, 1961),
  • „Нулева група“ (пиеса, 1963, в съавт. с Ал. Геров),
  • „Разкази“ (1963),
  • „Чудо невидено“ (фейлетони, 1963),
  • „Останки печални“ (хумористични разкази, 1969), „Юлско утро“ (разкази, 1969),
  • „Езикът на птиците“ (разкази за деца, 1972),
  • „Лучана от село Дженацано“ (разказ, 1972),
  • „Неделя, сутринта…“ (избрани творби, 1972),
  • „Приказка за таланти“ (хумористични разкази, 1972),
  • „Междуцарствие“ (хумористични разкази, 1977)