Димитър Чавдаров-Челкаш
| Димитър Чавдаров-Челкаш | |
| български писател, хуморист и сатирик | |
| Роден | Димитър Василев Коцев
Бешовица (Врачанска околия), Княжество България |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
| Литература | |
| Жанрове | сатира, хумор |
| Награди | „Чудомир“ (1972) |
Димитър Чавдаров-Челкаш (истинско име Димитър Василев Коцев) е известен български писател, хуморист и сатирик[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 19 март 1912 г. в село Бешовица, Врачанско. Средното си образование завършва в търговската гимназия в София през 1931 г., а висшето (финанси) в Свободния университет в София през 1936 г. (днес УНСС)[2]
След дипломирането си работи като книговодител в банка и чиновник в Дирекцията на статистиката. По-късно става един от основателите на литературния кръжок „Христо Смирненски“ (1933 – 1941). Челкаш е и в първоначалния редакционен състав на „Стършел“, който е най-старият български вестник за хумор и сатира, като е главен редактор на вестника в периода 1946 – 1961. Член е бил на сценарната комисия при Студията за игрални филми, а след това е изпратен на дипломатическа служба в Рим.
Умира на 6 ноември 1972 г. в София.
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
Наречен е „явление в областта на хумора“ от художника-карикатурист Теню Пиндарев. За своята литературна и обществена дейност Челкаш е удостоен с държавни отличия и звания, а през 1973 г. му е присъдена посмъртно националната литературна награда „Чудомир“ за 1972 г.[3]. Това е най-старото литературно отличие в България, което е учредено през 1969 г. и се присъжда за хумористичен разказ, публикуван на страниците на в. „Стършел“.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
- „Весело сърце“ (хумористични разкази, 1938, в съавторство с Чучурин – Павел Вежинов),
- „9 септември 1944″ (хумористични разкази и фейлетони, 1945),
- „Командирът“ (разкази и фейлетони, 1950),
- „Щастливи мигове“ (разкази, 1950),
- „Криви пътеки“ (хумористични разкази и фейлетони, 1953),
- „В старата гора. Весела повест за деца и юноши“ (1955),
- „Иван и неговите другари. Разкази за Отечествената война“ (1955),
- „Далечна и близка Монголия. Пътепис“ (1956),
- „Пясък в машината“ (комедия, 1958),
- „Приятни фейлетони“ (1957),
- „Тези пари“ (комедия, 1958),
- „Всичко наопаки“ (хумористични разкази, 1959),
- „Нежелани гости“ (фейлетони, 1959),
- „Върбова сянка“ (хумористични разкази, 1961),
- „Нулева група“ (пиеса, 1963, в съавт. с Ал. Геров),
- „Разкази“ (1963),
- „Чудо невидено“ (фейлетони, 1963),
- „Останки печални“ (хумористични разкази, 1969), „Юлско утро“ (разкази, 1969),
- „Езикът на птиците“ (разкази за деца, 1972),
- „Лучана от село Дженацано“ (разказ, 1972),
- „Неделя, сутринта…“ (избрани творби, 1972),
- „Приказка за таланти“ (хумористични разкази, 1972),
- „Междуцарствие“ (хумористични разкази, 1977)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Челкаш – явление в областта на хумора, archives.bnr.bg, 6 ноември 2017 г.
- ↑ Димитър Чавдаров-Челкаш в Литературен свят.
- ↑ Петър Софрониев e новият носител на наградата „Чудомир“, Fakel.bg, 1 април 2013 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
