Туше Делииванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Туше Делииванов
български учител и революционер
Роден
Починал
14 януари 1950 г. (80 г.)
Етнос българи
Учил в Солунска българска мъжка гимназия
Туше Делииванов в Общомедия
„Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение“, искащо създаване на „свободна и независима Македония, с равни права за всички македонци, без разлика на вяра и надорност“, подписано от Туше Делииванов, Павел Шатев и Божин Проданов, 1 ноември 1938 г.

Петър (Туше) Иванов Делииванов (изписване до 1945 година: Петъръ (Туше) Дели-Ивановъ) е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 13 октомври 1869 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Брат му Гоце Делииванов е учител в кукушкото българско училище.[1] В 1882 година постъпва в българската гимназия в Солун, а в 1887 година я завършва и става учител в Кукуш (1887 – 1894).[2]

През август 1894 година заминава за София и се свързва с Гоце Делчев, негов съгражданин, който точно тогава приключва с Военното училище. Обсъждайки пътя на революционната дейност в Македония, по който Гоце е решил да поеме, Туше решава да го последва и като него подава заявление за учител. И двамата са назначени в Щип за учебната 1894/1895 година (Туше от Българската екзархия като главен учител, а Гоце от Щипското училищно настоятелство в Ново село, махала на града). В Щип са посрещнати от Даме Груев, с когото вече се познават от Солун, назначен същата есен, и се настаняват в една къща. След като Гоце Делчев споделя обстойно своите планове, Даме Груев с радост ги посвещава в организацията, създал предишната година в Солун със съмишленици – Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК, по-късно ВМОРО).[3][4] За влизането се в революционната организация Туше Делииванов разказва: „Даме Груев ни даде да прочетем един устав. Гоце Делчев веднага даде клетва, след като го прочете. Аз заявих на Даме Груев, че не мога да изпълнявам всичко по устав, щом не съм съгласен с нещо, затова не давам клетва. Д. Груев каза „нищо, нищо“ и ме остави без клетва“.[2]

Като учители в Щип, тримата си поделят районите за дейност: Даме Груев и Туше Делииванов – градът и селата от едната страна, а Гоце Делчев – Ново село и селата от неговата страна, като урежда и канали към и от България, както и към вътрешността на Македония. Дейността на Гоце е толкова активна, че постепенно поема ръководството и грижата за всички села. Както отбелязва Туше Делииванов, в Щип за пръв път се основава наистина действаща революционна организация и заслугата е на Гоце Делчев.[5][6] Необходимите за дейността ѝ пари, които не успяват да съберат от щипските първенци, Делчев и Делииванов търсят в Кукуш – през пролетта на 1895 година те отиват в родния си град и събират 335 турски лири, а след тях кукушани събират и изпращат още 1000 лири. Създават и революционен комитет в града и околията.[2][7][8]

За учебната година 1895/1896 година по общо решение Гоце Делчев остава в Щип като главен учител и изгражда напълно революционната мрежа в Североизточна Македония, а Даме Груев и Туше Делииванов напускат града.[7] Делииванов се завръща в Кукуш като учител.[2] Остава до 1901 година, главен учител е, учителства и в Кавадарци. Председател е на околийския революционен комитет в Кукуш от създаването му в 1895 до 1898 година. В 1901 година е задържан от властите, но успява да избяга в България. На Деветия македоно-одрински конгрес през юли-август 1901 година е делегат и кандидат от сарафистката листа.[9]

През септември 1901 година заедно с Димитър Стефанов е избран от Централния комитет в Солун за задграничен представител на ВМОРО в София, какъвто остава до 1903 година. Делегат е на Кюстендилския конгрес от 1908 година.[10] Подкрепя фракцията на Яне Сандански в македоно-одринското освободително движение. Близък е на Боян Биолчев.[11]

Протокол № 1 от 20 януари 1924 г. на Кукушкото благотворително братство „Св. Георги“ в София за избор на ново настоятелство с председател Туше Делииванов

След Младотурската революция в 1908 година Делииванов заминава за Кукуш и е сред учредителите на Народната федеративна партия (българска секция). В 1909 година обаче се връща в София.

Член е на Временното представителство на обединената бивша ВМРО. През 1923 година при обединението на МФРО и неутралните македонски братства влиза в Националния комитет на организацията като подпредседател.[12] Повторно влиза в ръководния орган на Съюза на македонските емигрантски организации като съветник през септември 1934 година.[13]

От 20 януари 1924 година е председател на Кукушкото благотворително братство, създадено на 20 януари 1922 година с първи председател професор Александър Станишев.[14][15][16]

През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“,[17] Поканен е да участва в управлението на Народна република Македония,[18] но отказва. Туше Делииванов умира в 1950 година в София.[19][20][21][22]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.
  2. ↑ а б в г БИА, НБКМ, ф. 641, а.е. 15, л. 222 - 223. Спомени на Туше Делииванов, записани от Иван Орманджиев.
  3. ↑ Делииванов, Т. Спомени за Гоце Делчев – учителствуване в Щип. // Македонска мисъл. Орган на Македонския научен институт I (9 – 10, май – юни 1946). 1946. с. 379 – 381.
  4. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 181 – 183.
  5. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183.
  6. ↑ Делииванов, Т. Спомени за Гоце Делчев – учителствуване в Щип. // Македонска мисъл. Орган на Македонския научен институт I (9 – 10, май – юни 1946). 1946. с. 379 – 381.
  7. ↑ а б Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183 – 184.
  8. ↑ Делииванов, Т. Спомени за Гоце Делчев – учителствуване в Щип. // Македонска мисъл. Орган на Македонския научен институт I (9 – 10, май – юни 1946). 1946. с. 383 – 384.
  9. ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 33.
  10. ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 171.
  11. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 369.
  12. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122.
  13. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 271.
  14. ↑ Протокол №1 от 1924 г. Държавен архив София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 5
  15. ↑ Учредителен протокол. Държавен архив София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 8.
  16. ↑ Протокол №11. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 7
  17. ↑ Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org
  18. ↑ Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13 – 15.
  19. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 259.
  20. ↑ Кратка биография на Туше Делииванов
  21. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 44.
  22. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 123.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Туше_Делииванов&oldid=11331105“.