Туше Делииванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Туше Делииванов
български революционер

Роден
Починал
14 януари 1950 г. (80 г.)
Туше Делииванов в Общомедия
„Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение“, искащо създаване на „свободна и независима Македония, с равни права за всички македонци, без разлика на вяра и надорност“, подписано от Туше Делииванов, Павел Шатев и Божин Проданов, 1 ноември 1938 г.

Петър (Туше) Иванов Делииванов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Делииванов е роден в 1869 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Брат му Гоце Делииванов е учител в кукушкото българско училище.[1] В 1887 година завършва българската гимназия в Солун и става учител в Кукуш (1887 - 1894), Щип (1894 - 1895), отново Кукуш (1899 - 1901), където е главен учител и Кавадарци. Влиза във ВМОРО в 1894 година в Щип, посветен от Гоце Делчев, който също е учител в града. Става председател на околийския революционен комитет в Кукуш от 1895 до 1898 година. В 1901 година е задържан от властите, но успява да избяга в България. На Деветия македоно-одрински конгрес през юли-август 1901 година е делегат и кандидат от сарафистката листа.[2]

През септември 1901 година заедно с Димитър Стефанов е избран от Централния комитет в Солун за задграничен представител на ВМОРО в София, какъвто остава до 1903 година. Делегат е на Кюстендилския конгрес от 1908 година[3]. Подкрепя фракцията на Яне Сандански в македоно-одринското освободително движение. Близък е на Боян Биолчев.[4]

След Младотурската революция в 1908 година Делииванов заминава за Кукуш и е сред учредителите на Народната федеративна партия (българска секция). В 1909 година обаче се връща в София.

След Първата световна война е член на Временното представителство на обединената бивша ВМРО. През 1923 година при обединението на МФРО и неутралните македонски братства влиза в Националния комитет на организацията като подпредседател[5]. Повторно влиза в ръководния орган на Съюза на македонските емигрантски организации като съветник през септември 1934 година[6].

През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България[7]. Поканен е да участва в управлението на Социалистическа Република Македония[8], но той отказва. Туше Делииванов умира в 1950 година в София.[9][10][11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.
  2. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33.
  3. Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, “ВЕДА-МЖ”, София, 2001 г., стр. 171.
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 369. ISBN 954321056X
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122.
  6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 271.
  7. Апел до Македонците во Бугарија - 1944, http://mk.wikibooks.org
  8. Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13-15.
  9. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 259.
  10. Кратка биография на Туше Делииванов
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 44.
     Портал „Македония“         Портал „Македония