Туше Делииванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Туше Делииванов
български революционер
Роден
Починал
Образование Солунска българска мъжка гимназия
Туше Делииванов в Общомедия
„Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение“, искащо създаване на „свободна и независима Македония, с равни права за всички македонци, без разлика на вяра и надорност“, подписано от Туше Делииванов, Павел Шатев и Божин Проданов, 1 ноември 1938 г.

Петър (Туше) Иванов Делииванов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Делииванов е роден в 1869 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Брат му Гоце Делииванов е учител в кукушкото българско училище.[1] В 1887 година завършва българската гимназия в Солун и става учител в Кукуш (1887 - 1894), Щип (1894 - 1895), отново Кукуш (1899 - 1901), където е главен учител и Кавадарци. Влиза във ВМОРО в 1894 година в Щип, посветен от Гоце Делчев, който също е учител в града. Става председател на околийския революционен комитет в Кукуш от 1895 до 1898 година. В 1901 година е задържан от властите, но успява да избяга в България. На Деветия македоно-одрински конгрес през юли-август 1901 година е делегат и кандидат от сарафистката листа.[2]

През септември 1901 година заедно с Димитър Стефанов е избран от Централния комитет в Солун за задграничен представител на ВМОРО в София, какъвто остава до 1903 година. Делегат е на Кюстендилския конгрес от 1908 година[3]. Подкрепя фракцията на Яне Сандански в македоно-одринското освободително движение. Близък е на Боян Биолчев.[4]

След Младотурската революция в 1908 година Делииванов заминава за Кукуш и е сред учредителите на Народната федеративна партия (българска секция). В 1909 година обаче се връща в София.

След Първата световна война е член на Временното представителство на обединената бивша ВМРО. През 1923 година при обединението на МФРО и неутралните македонски братства влиза в Националния комитет на организацията като подпредседател[5]. Повторно влиза в ръководния орган на Съюза на македонските емигрантски организации като съветник през септември 1934 година[6].

През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“[7]. Поканен е да участва в управлението на Социалистическа Република Македония[8], но той отказва. Туше Делииванов умира в 1950 година в София.[9][10][11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.
  2. ↑ Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33.
  3. ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 171.
  4. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 369. ISBN 954321056X
  5. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122.
  6. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 271.
  7. ↑ Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org
  8. ↑ Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13 – 15.
  9. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 259.
  10. ↑ Кратка биография на Туше Делииванов
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 44.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Туше_Делииванов&oldid=10430282“.