Димитър Георгиев Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Стефанов.

Димитър Стефанов
български революционер

Роден
Починал
12 февруари 1940 г. (67 г.)
Политика
Депутат XXII ОНС   
Подпис Dimitar Stefanov Signature (vectorized).svg
Димитър Георгиев Стефанов в Общомедия

Димитър Георгиев Стефанов е български общественик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Стефанов е роден на 15 август 1872 година в Караагач, Бесарабия, тогава в Русия, днес Нахирне, Украйна. Потомък е на родопски войвода, а майка му Ана е от рода Агура. Получава основното си образование в родното село, а средното – в Болградската българска гимназия. Завършва право през 1894 година в Московския университет, произведен е в чин подпоручик от руската армия в Киевското пехотно военно училище.[1]

През 1897 година се в Русе и работи като околийски съдия, а след това е заместник-прокурор в окръжния съд във Варна. В началото 1900 година е назначен за юрисконсулт на Светия синод в София.[1] Свързва се с революционери от Македония и през есента на същата 1890 година е назначен от Българската екзархия за директор на Битолската мъжка класическа гимназия. До края на учебната година през 1901 година участва в ръководството на Битолския революционен окръг на ВМОРО, а след това е екстерниран в България.[1]

Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: Владимир Руменов, д-р Никола Иванов, съдия Димитър Йосифчев, д-р Я. Митров, д-р В. Димов, Димитър Стефанов и други.

В 1901 година Димитър Стефанов, заедно с Туше Делииванов, е избран от Централния комитет в Солун за задграничен представител на ВМОРО в София и заема поста до 1903 година.[1] В началото на 1902 година участва на конгреса на Одринския революционен комитет в Пловдив с Гоце Делчев, а после е представител на ВМОРО на Десетия македоно-одрински конгрес във София. Противопоставя се на готвеното от ВМОК Горноджумайско въстание.

През май 1903 година Димитър Стефанов с четата на Яне Сандански навлиза в Македония. През лятото на 1903 година е делегат на конгреса на Серския революционен окръг и е избран за председател на конгреса и член на окръжното ръководно тяло заедно с Александър Радославов и Симеон Молеров.[2][1] Установява се в Разложко и на 18 септември участва в сражението при Белица, след това при Бачево.[1]

След потушаването на въстанието Димитър Стефанов е в комисията за изработване на директива за бъдеща дейност на ВМОРО в София в края на 1903 и началото на 1904 година. От пролетта на 1904 година е адвокат в Бургас. Участва на Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година, където е избран с Гьорче Петров и Петър Попарсов за задграничен представител на ВМОРО.[3][1] На Кюстендилския конгрес на ВМОРО през февруари 1908 година е делегат от Солунския революционен окръг, но не успява да присъства на заседанията.[4]

През Балканската война и Междусъюзническата война Димитър Стефанов е командир на рота. Тежко ранен е през 1916 година по време на Първата световна война, но оздравява и се завръща на фронта. Награден е с орден „Свети Александър“ – ІІ степен.

Димитър Стефанов е кмет на Бургас от 22 октомври 1918 година до 30 януари 1920 година, а след това до 1928 година е общински съветник. Тогава е избран за депутат от Демократическата партия в 22-то Народно събрание, а през 1931 година става окръжен управител на Бургас.[5]

Умира на 12 февруари 1940 година в Бургас.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 290.
  2. Енциклопедия Пирински край, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 156.
  4. Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 171.
  5. Кратка биография
Вълчан Вълчанов Burgas-coat-of-arms.svg Кмет на Бургас (22 октомври 1918 – 30 януари 1920) Петър Житаров
     Портал „Македония“         Портал „Македония