Димитър Георгиев Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Стефанов.
Димитър Стефанов
български революционер
Роден
Починал
Политика
Депутат
XXII ОНС   
ПодписDimitar Stefanov Signature (vectorized).svg
Димитър Стефанов в Общомедия

Димитър Георгиев Стефанов с псевдоними Митьо и Д. Ст. е български общественик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Стефанов е роден на 15 август 1872 година в Караагач, Бесарабия, тогава в Русия, днес Нахирне, Украйна. Потомък е на родопски войвода, а майка му Ана е от рода Агура. Получава основното си образование в родното село, а средното – в Болградската българска гимназия. Завършва право през 1894 година в Московския университет, произведен е в чин подпоручик от руската армия в Киевското пехотно военно училище.[1]

През 1897 година се в Русе и работи като околийски съдия, а след това е заместник-прокурор в окръжния съд във Варна. В началото 1900 година е назначен за юрисконсулт на Светия синод в София.[1] Свързва се с революционери от Македония и през есента на същата 1890 година е назначен от Българската екзархия за директор на Битолската мъжка класическа гимназия. До края на учебната година през 1901 година участва в ръководството на Битолския революционен окръг на ВМОРО, а след това е екстерниран в България.[1]

Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: Владимир Руменов, д-р Никола Иванов, съдия Димитър Йосифчев, д-р Яков Митров, д-р В. Димов, Димитър Стефанов и други.

В 1901 година Димитър Стефанов, заедно с Туше Делииванов, е избран от Централния комитет в Солун за задграничен представител на ВМОРО в София и заема поста до 1903 година.[1] В началото на 1902 година участва на конгреса на Одринския революционен комитет в Пловдив с Гоце Делчев, а после е представител на ВМОРО на Десетия македоно-одрински конгрес в София. Противопоставя се на готвеното от ВМОК Горноджумайско въстание.

През май 1903 година Димитър Стефанов с четата на Яне Сандански навлиза в Македония. През лятото на 1903 година е делегат на конгреса на Серския революционен окръг и е избран за председател на конгреса и член на окръжното ръководно тяло заедно с Александър Радославов и Симеон Молеров.[1][3] Установява се в Разложко и на 18 септември участва в сражението при Белица, след това при Бачево.[1]

След потушаването на въстанието Димитър Стефанов е в комисията за изработване на директива за бъдеща дейност на ВМОРО в София в края на 1903 и началото на 1904 година. От пролетта на 1904 година е адвокат в Бургас. Участва на Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година, където е избран с Гьорче Петров и Петър Попарсов за задграничен представител на ВМОРО.[1][4] На Кюстендилския конгрес на ВМОРО през февруари 1908 година е делегат от Солунския революционен окръг, но не успява да присъства на заседанията.[5]

През Балканската война и Междусъюзническата война Димитър Стефанов е командир на рота. Тежко ранен е през 1916 година по време на Първата световна война, но оздравява и се завръща на фронта. Награден е с орден „Свети Александър“ – ІІ степен. Като запасен поручик е командир на рота в 14-та погранична дружина при Бургаски укрепен пункт. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За заслуга“.[6]

Димитър Стефанов е кмет на Бургас от 22 октомври 1918 година до 30 януари 1920 година, а след това до 1928 година е общински съветник. Тогава е избран за депутат от Демократическата партия в XXII народно събрание, а през 1931 година става окръжен управител на Бургас.[7]

Умира на 12 февруари 1940 година в Бургас.[1][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 290.
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 334.
  3. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 156.
  5. ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 171.
  6. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 76; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 267-268
  7. ↑ Кратка биография
  8. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 441.
Вълчан Вълчанов → Burgas-coat-of-arms.svg Кмет на Бургас (22 октомври 1918 – 30 януари 1920) → Петър Житаров
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Румъния“         Портал „Румъния“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Георгиев_Стефанов&oldid=11640259“.