Владимир Руменов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Руменов
български революционер, лекар и политик
2 юли 1900 г.
2 юли 1900 г.

Роден
Починал
20 януари 1939 г. (68 г.)
Медицина
Образование Софийска класическа гимназия,
Киевска духовна семинария,
Московски университет,
Новорусийски университет
Политика
Депутат XXI ОНС   XXII ОНС   
Владимир Руменов в Общомедия

Владимир Иванов Руменов е български военен лекар, генерал, политик, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Наум (Нуне) Мушевски през 1870 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Руменов е 12-ти син на Иван (Йован) Мушевски и Румена Мушевска, сестра на Стоян и Константин Везенкови, от която и идва фамилното име Руменов. Завършва Класическата гимназия в София в 1886 година. Завършва Духовната семинария в Киев и започва да учи медицина в Московския университет. В Москва възприема народнически идеи, членува в известния кръжок „Ляпинка“,[2] арестуван е за революционна дейност и заточен в Иркутск. Освободен е в 1896 година, благодарение на застъпничеството на негови професори в университета и близки,[2] и полага изпитите по медицина на Новорусийския университет в Одеса и се връща в България.[3]

Княжеството вече е възприело политика на изпращане на лекари в Македония като противодействие на чуждите пропаганди. В 1897 година Руменов полага държавен изпит в София, а на следната 1898 година, подпомогнат от Екзархията, и в Цариград и получава правото да практикува свободно лекарска практика в пределите на османската държава. Командирован е от Министерство на войната в Скопие, където е лекар в девическото и педагогическото училище от 1898 до 1901 година. В тях той преподава и популярна медицина. Руменов полага усилия за поддържане на сградите на училищата и на хигиената в тях. Удвоява разходите за храна в пансионите, тъй като констатира много случаи на анемия сред учениците.[2]

Владимир Руменов със съпругата си

Същевременно Руменов е член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. Заподозрян е от турската власт заради революционната си дейност и емигрира в София, където постъпва на служба в Българската армия като военен лекар. Руменов продължава да участва в дейността на Вътрешната организация и поддържа връзки с Гоце Делчев, Христо Татарчев, Тодор Александров и други нейни лидери, като участва в подготовката на въстание.[1] През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.[4]

През 1903 година, според журналиста Борис Николов, Владимир Руменов влиза в Задграничното представителство на ВМОРО заедно със Спас Мартинов. На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Лазаров, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.[5] По време на Илинденско-Преображенското въстание Владимир Руменов завежда пункта на ВМОРО в Гюешево.[6][1]

Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: Владимир Руменов, д-р Ник. Иванов, съдия Димитър Йосифчев, д-р Я. Митров, д-р В. Димов, Димитър Стефанов и други.

След Младотурската революция се завръща в Османската империя и участва активно в дейността на създадената българска партия Съюз на българските конституционни клубове. На Учредителния конгрес на организацията (7 - 13 септември 1908 г.) е избран за подпредседател на Централното й бюро, а на Втория конгрес (20 - 26 август 1909 г.) за член на Централното бюро.[1]

По време на войните за национално обединение (1912 - 1918) е военен лекар в Българската армия. В 1920 година минава в запаса с чин генерал.[1]

През 1920 година учреждава тайна македонска дружба и неин ръководител. Негови заместници са Евтим Спространов и Христо Михайлов. След това участва в дейността на македонските братства в България и се установява трайно в Стара Загора. Участва и в създаването на Медицинския факултет. Председател е на Върховния медицински съвет. Главен лекар на диспансера при Софийското дружество за борба с туберкулозата.[3] Избран е за народен представител в 21 и 22 ОНС от Македонската парламентарна група. Член-учредител е на Македонския научен институт.[7]

През 1925 година Руменов е ранен в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.[8]

Умира в София през1939 година.[9]

Автор е на „Туберкулозата в България и борбата с нея“ (1922), „Основи на физическото възпитание на младежта“ (1926), „Работническите диспансери“ (1927), „Борба против туберкулозата у децата“ (1937).[3]

Руменов осиновява сина на рано починалия си брат Васил Руменов, който също носи името Васил (1894 – 1974). Още 18-годишен като ученик в IV клас той участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2 рота на 9 велешка дружина.[10] По-късно участва в Първата световна война. Васил Руменов е един от първите търговци в България, който внася земеделски машини от Унгария и Германия. Рисува сполучливи картини.[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 215.
  2. а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. с. 102.
  3. а б в Енциклопедия България, том 5. София, Издателство на БАН, 1986. с. 834.
  4. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 120.
  5. Календар на събитията от 1903 година
  6. Писмо от д-р Хр. Татарчев до Гьорче Петров н д-р Владимир Руменов за снаряжаване на четата на Мурджев.
  7. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  8. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 157.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 145.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 598.
  11. Майстор Стоян Везенков се влюбва за първи път на 40 г., Монитор, 25.03.2006.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония