Гюешево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За оловно-цинковото находище вижте Гюешево (находище).

Гюешево
Gyueshevo-view.jpg
Панорамен изглед от Гюешево
Общи данни
Население 218 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,256 km²
Надм. височина 1016 m
Пощ. код 2570
Тел. код 07925
МПС код КН
ЕКАТТЕ 18455
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Гюешево в Общомедия

Гю̀ешево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

ж.п. гарата в Гюешево

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гюешево се намира в планински район, в географската област Каменица, в северните разклонения на Осоговската планина, на около 1 016 m надморска височина. През него текат реките Лебница и Ръшча, притоци на р. Бистрица. Селото отстои на 20,5 km по шосе и на 34 km по ж.п. линия от гр. Кюстендил. Крайна гара на ж.п. линията от Кюстендил.

През Гюешево минава международният път Е871, който през Велбъждкия проход свързва Кюстендил с Крива паланка. В непосредствена близост се намира ГКПП „Гюешево“.

Селото е разпръснато, съставено от махали: Борнарска, Рекалци, Цървенджии, Гьошенска, Босачка, Торбанска, Чифличка, Село (център), Заревска, Тонева, Чачарска.

Климат: умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Преколница (1883 – 1922), община Гюешево (1922 – 1934), община Раненци (1934 – 1958), община Жиленци (1958 – 1959), община Раненци (1959 – 1978), община Гюешево (1978 – 1983), община Гърляно (1983 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 721 850 963 910 1004 915 893 719 958 493 279 258

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско и антично селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Гувешево като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства и 28 ергени. В регистър от XVII век. Гюешево е посочено като рударско селище със 17 християнски семейства.

В края на XIX век селото има 12540 декара землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др.домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници и фурна за хляб.

През 1871 г. е открито първото училище, през 1903 г. – пощенска станция, през 1910 г. – аптека и ж.п. гара, строена и за митница, и за ГКПП, а през 1915 г. – участъкова ветеринарно-фелдшерска служба.

При избухването на Балканската война 4 души от Гюешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

През 1921 г. е основано читалище „Просвета“. През 1930 г. е построен храм-паметник „Света Троица“ с костница на загиналите войници и офицери през войните между 1912 – 13 и 1915 – 18 г.

През 1932 г. е учредено Всестранно земеделско кооперативно сдружение „Руен“, което през 1960 г. се обединява с кооперация „Осогово“ – с.Раненци.

През 1955 г. са залесени 8204 дка в местностите „деве баир“, „Лебница“ и др.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Руен“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Румяна войвода“ – с. Гърляно.

Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1968). Изградени са 5 стопански сгради, нов младежки дом, както и дъждомерна станция. Шосето и улиците са асфалтирани.

В близост до селото се намират рудниците „Лебница“, „Сребърно коло“ и флотационната фабрика „Осогово“ (понастоящем закрити).

След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Храм-паметник „Света Троица“

Село Гюешево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Гюешево
  • Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1175 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека – над 10000 тома.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор на хайдушкото движение. Организира се от Кметството на село Гюешево и е посветен на Румена войвода, действала с четата си в годините на османската власт в този район. Съборът продължава с концертна програма и народно веселие в центъра на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. В : Известия на Българското археологическо дружество, VII, 1919 – 1920 г., с. 138
  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с. 262 – 269;
  • Манев, Владимир. Гюешево, 1973 г., 149 с. Ръкопис (Архив на РИМ – Кюстендил);
  • Манев, Владимир. „Антични находки от Гюешево“, в-к „Звезда“ (Кюстендил), № 98, 23.08.1975 г.;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – „Археологически паметници от Кюстендилски окръг“, София, 1978 г., с. 16;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25, 34 – 35;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.161 – 162;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 116;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.16 – 17;
  • Манев, Владимир. Гюешево – кратка история. 2004 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.80;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.40 – 47;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]