Гюешево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото. За оловно-цинковото находище вижте Гюешево (находище).

Гюешево
Панорамен изглед от Гюешево
Панорамен изглед от Гюешево
Общи данни
Население186 души[1] (15 септември 2022 г.)
10,8 души/km²
Землище17,256 km²
Надм. височина938 m
Пощ. код2570
Тел. код07925
МПС кодКН
ЕКАТТЕ18455
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
Гюешево в Общомедия

Гю̀ешево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил и в момента е най-голямото в географска област Каменица.

Надморската височина при жп гарата е 944 m – най-високата от гарите на нормални жп линии в България.

То е гранично село с Република Северна Македония, с митнически пункт. Старата митница е била при Деве баир (Велбъждски проход). Новата е построена в местността Равна нива.

Жп гарата в Гюешево

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гюешево се намира в планински район, в географската област Каменица, в северните разклонения на Осоговската планина, на около 1016 m надморска височина. През него текат реките Ръжча и Лебница – ляв приток на р. Бистрица. Селото отстои на 20,5 km по шосе и на 34 km по жп линия от гр. Кюстендил. Крайна гара е на жп линията от Кюстендил.

През Гюешево минава международният път Е871, който през Велбъждския проход свързва Кюстендил с Крива паланка. В по-ново време, в местността Равна нива, е изграден съвременен ГКПП „Гюешево“.

Селото е разпръснато, съставено от махали: Борнарска, Рекалци, Цървенджии, Гьошенска, Босачка, Торбанска, Чифличка, Село (център), Заревска, Тонева, Чачарска.

Климатът е умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Преколница (1883 – 1922), община Гюешево (1922 – 1934), община Раненци (1934 – 1978), кметство към Селищна система Гюешево (1978 – 1983), кметство към Селищна система Гърляно (1983 – 1987), кметство към община Кюстендил (от 1987 г.). [2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 721 850 963 910 1004 915 893 719 958 493 279 258

През 1866 г. населението е 406 души.

Към есента на 2021 г. постоянно живеещите са 155 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско и антично селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Гувешево като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства и 28 ергени. В регистър от XVII век Гюешево е посочено като рударско селище със 17 християнски семейства.

В края на XIX век селото има 12540 декара землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др. домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници и фурна за хляб.

През 1871 г. е открито първото училище, в частни къщи. От 1880 г. има училище в Пашалийска (Заревска) махала. От 1912 г. е първата прогимназия в Каменица, в сгради на жп гарата. От 1950 г. е в голяма училищна сграда, впоследствие разширена. Училището съществува до 2001 г.

През 1903 г. е открита пощенска станция, през 1910 г. – аптека, през 1915 г. – участъкова ветеринарно-фелдшерска служба.

През 1910 г. има жп гара, строена и за митница, и за ГКПП. Сградата е по-голяма от кюстендилската. В началото на 21 в., съвсем близо до жп гарата, е построена нова сграда за жп митница, която десетилетия вече не се използва, тъй като Паневропейски транспортен коридор 8 не действа. Жп тунел е прокаран през българската част под Деве баир през 1941 – 1944 г.

При избухването на Балканската война 4 души от Гюешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

През 1921 г. е основано читалище „Просвета“.

През 1930 г. е построен храм-паметник „Света Троица“ с костница на загиналите войници и офицери в околностите на с. Гюешево, през войните между 1912 – 13 и 1915 – 18 г.

През 1932 г. е учредено Всестранно земеделско кооперативно сдружение „Руен“, което през 1960 г. се обединява с кооперация „Осогово“ – с. Раненци.

През 1955 г. са залесени 8204 дка в местностите „Деве баир“, „Лебница“ и др.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Руен“, което от 1960 г. е към ДЗС Кюстендил, филиал Гюешево, от 1963 -1971 г. – към ДЗС Раненци, 1971 -1973 – към АПК Кюстендил г., 1973 – 1979 г. е в състава на АПК Раненци от 1979 г. – към АПК "Румяна войвода“ – с. Гърляно. Честата смяна на посочените структури показва, че колективизацията в полупланинските райони е била неудачна.

Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1968). Изградени са 5 стопански сгради, нов младежки дом, както и дъждомерна станция.

Шосето и улиците са асфалтирани. Около гарата и шосето за Кюстендил селото има модерен вид с хубавите си масивни къщи и канализация. Ще стане ли Гюешево малко гранично градче, ако се пусне жп линията София-Скопие?

В продължение на години е проведена геологопроучвателна дейност за проучване на находище „Лебница“. В близост до селото се намират рудник „Лебница“ и флотационната фабрика „Осогово“ (понастоящем закрити). Хвостохранилище „Гюешево-1“, близо до храм-паметника костница, е рекултивирано и самозалесено. Хвостохранилище „Гюешево -2,3 – обединени“ не са рекултивирани – при сухо време и вятър близо до тях се разнася прах.

След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Храм-паметник „Света Троица“

Село Гюешево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Гюешево
  • Читалище „Просвета“ е действащо, регистрирано под номер 1175 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека – над 10 000 тома.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор на хайдушкото движение на 1 и 2 август – „Хайдушка вечер“, а на другия ден – събор. Организира се от кметството на село Гюешево и е посветен на Румена войвода, действала с четата си в годините на османската власт в този район. Съборът продължава с концертна програма и народно веселие в центъра на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. В: Известия на Българското археологическо дружество, VII, 1919 – 1920 г., с. 138
  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с. 262 – 269;
  • Манев, Владимир. Гюешево, 1973 г., 149 с. Ръкопис (Архив на РИМ – Кюстендил);
  • Манев, Владимир. „Антични находки от Гюешево“, в-к „Звезда“ (Кюстендил), № 98, 23.08.1975 г.;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – „Археологически паметници от Кюстендилски окръг“, София, 1978 г., с. 16;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25, 34 – 35;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.161 – 162;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 116;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.16 – 17;
  • Манев, Владимир. Гюешево – кратка история. 2004 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.80;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.40 – 47;
  • Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област „Каменица“, Кюстендилско, София, 2011 г., , стр. 156 – 164
  • Анастасов, Благой. Геоложки обект „Осогово“, София, 2019 г., стр. 106

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Справка за промени в наименованието...
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]