Гурбановци
Гурбановци | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 4 (ГРАО, 2015-03-15)* |
Землище | 5,721 km² |
Надм. височина | 1245 m |
Пощ. код | 2567 |
Тел. код | ? |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 18112 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община - кмет |
Кюстендил Петър Паунов (ГЕРБ, РБ, НФСБ, …) |
Гурбановци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Гурбановци се намира в планински район, в географската област Каменица, в Чудинската планина, по левия долинен склон в началото на Ломничка река, на 35 км северозападно от гр.Кюстендил.
Селото е разпръснат тип, образувано от 3 махали: Горна, Средна и Долна (център на селото).
Климат: умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ломница (1883-1920), община Долно село (1949-1958), община Жиленци (1958-1959), община Долно село (1959-1978), община Гюешево (1978-1983), община Гърляно (1983-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 1992 | 2001 | 2010 |
Население | 87 | 146 | 171 | 196 | 217 | 157 | 86 | 37 | 27 | 16 | 18 | 7 | 5 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Гурбановци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Гурбановци като зиамет към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 11 домакинства, 10 ергени, 5 бащини и 1 вдовица.
През 1866 г. селото има 9 домакинства с 67 жители.
В края на XIX век селото има 2293 декара землище, от които 329 дка гори, 1091 дка ниви, 373 дка естествени ливади и 500 дка пасища и се отглеждат 428 овце, 62 говеда и 24 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, животновъдството и домашните занаяти. Има 1 воденица и 2 шивачи.
През 1930 г. е открито училище, а през 1932 г. е построена нова училищна сграда. Училището е закрито през 1960 г.
През 1943/44 г. в селото се отглеждат 663 овце, 73 говеда, 34 коня, 17 свине и 126 птици.
През 1958 г. заедно със селата Кутугерци и Леска е учредено ТКЗС"Заря", което от 1979 г. е в състава на АПК"Румяна войвода" – с.Гърляно.
Селото е електрифицирано (1974) и водоснабдено (1980). Активни миграционни процеси.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Гурбановци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметският наместник в с.Ломница отговаря и за селата Кършалево, Режинци, Чудинци, Ивановци, Кутугерци и Гурбановци.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Оброк "Свети Петър" и "Свети Никола Летни". Намира се на около 700 м източно от гробищата в Долна махала, в местността "Църквище".
- Оброк "Свети Дух". Намира се на около 400 метра югозападно от гробищата, в местността "Говедарци, на 150 м. западно от Горна махала.
- Оброк "Свети Илия". Намира се на около 200 метра югоизточно от гробищата, в местността "Сбирище", при училището в Средна махала.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбЛХ, с.313-316;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.27, 100-101;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.159;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.13-14;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.76-79;
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|