Гурбановци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Надморски височини /средни/ при махалите - 1170-1260 м.

Гурбановци
Общи данни
Население3 души[1] (15 юни 2022 г.)
0,542 души/km²
Землище5,721 km²
Надм. височина1245 метър
Пощ. код2567
Тел. код?
МПС кодКН
ЕКАТТЕ18112
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

Гурбановци е село в Западна България, в община Кюстендил, област Кюстендил.

Названието на селото произлиза от името на първия заселник - според местно предание, на родения тук Гурбан войвода.

Гранично село от 1919 г.- след решението на Ньойския договор землището на селото граничи с Р Сърбия. Този договор затруднява селяните, много от имотите им остават оттатък

границата. Трябвало да ходят в с.Бистър, за да платят данъка на имотите си зад граница и да получат разрешение - тефтер "прелазница", на който има залепена снимка, документ

даващ им право да обработват земите си там. Записвало се е с какъв инвентар и добитък преминават - с тях е трябвало да се върнат в определен час. Това е продължило до 1949 г., като се изключат годините 1941-1944 г.

Дълги години /до 1990/ близо до селските гробище има гранична застава.

През землището му минава дълбоко врязаната долина на Гурбановски поток. Десният бряг на реката е обрасъл изключително с вековни букови гори, които въпреки сечта са запазени там, където все още няма прокарани горски пътища.

Гурбановци не е типично каменишко село, тъй като хидрографски принадлежи към водосборния басейн на р. Драговищица.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гурбановци се намира в Чудинската планина, по левия долинен склон в горното течение на Ломничка река, която тук се нарича Гурбановска река /поток/.

Планинско село. През него се минава, за да се стигне до най-високия връх в Чудинската планина - Арамлия /1496 м/, който се намира на около 1,4 км север-северозапдно от селото, на българо-сръбската граница.

Отстои на 35 км северозападно от гр.Кюстендил по пътя Кюстендил-Гърляно-Долно село-Кутугерци - Гурбановци. Съществува и друг път: Кюстендил-Соволяно-Ломница- Ивановци- Гурбановци,

почти със същото разстояние. И двата пътя в последните 6-7 км са черни и изровени.

Автобусна връзка селото няма и не е имало. Хората пътуват с автобус от Кюстендил до Ивановци, също с автобус или влак до с. Кутугерци, а след това пеша по черен път.

Селото е разпръснат тип, образувано от 3 махали: Горна, Средна и Долна..

Климат: умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Ломница (1883-1920), от 1920 г. - към кметство Церовица, Долноселска община, от 1952 г. е към

кметство Кугугерци .Към кметство Кутугерци е и при Гюешевска селищна система /1978-1983/ , а след това и към Гърлянска селищна система /1983-1987/. След това е към кметство Кутугерци, община Кюстендил. От 2018 г. селото административно се обслужва от кметския наместник на с. Ломница.

През 1866 г. Гурбановци е имало 9 домакинства с 67 жители.. Към 2021 г. целогодишно живеят 2 души.

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 1992 2001 2010 2021
Население 87 146 171 196 217 157 86 37 27 16 16 7 5 2

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Гурбановци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Гурбановци като зиамет към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 11 домакинства, 10 ергени, 5 бащини и 1 вдовица.

В края на XIX век селото има 2293 декара землище, от които 329 дка гори, 1091 дка ниви, 373 дка естествени ливади и 500 дка пасища и се отглеждат 428 овце, 62 говеда и 24 коня.

Основен поминък на селяните са били земеделието, животновъдството, дърводобив, производство на дървени въглища и домашни занаяти. Имало 1 воденица и 2 шивачи.

Имотът за обработка е бил малко, с лошо качество. Доходите са били ниски. В миналото са сеели елда - признак за слабо плодородна почва. Произвеждали са главно високопланинска

ръж, овес, ечемик, картофи.

През 1930 г. е открито начално училище в частна къща През 1932 г. е построена нова училищна сграда. Училище "Васил Левски" е закрито през 1960 г.

През 1943/44 г. в селото се отглеждат 663 овце, 73 говеда, 34 коня, 17 свине и 126 птици.

През 1958 г. заедно със селата Кутугерци и Леска е учредено ТКЗС „Заря“. От 1960 г. е към ДЗС Кюстендил, филиал Долно село. От 1963 г. към ДЗС Раненци. От 1971 г. към АПК Кюстендил,

филиал Долно село, а от 1979 г. - към АПК "Румена войвода " Гърляно.

По време на колективните стопанства се отглеждат картофи, развива се животновъдство - главно овцевъдство /две стада/. Имало е два овчарника.

След промените през 1991 г. дейността на АПК е прекратена, следва ликвидация и връщане на земята на бившите собственици или техните наследници. Върнатата земя запустява

и често се преорава от дивите прасета.

Селото е електрифицирано (1974).

Махалите са водоснабдени от местността Грао (1980).

В селото е имало миграционни процеси още след Освобождението, особено много след Ньойския договор /1919/ и след промените /1990/, като се стига до обезлюдяване.

Село Гурбановци е не със заглъхващи, а с пресъхващи функции...

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото не е имало черква. Селяните се черкували в храма "Св. Пантелей" в село Ивановци.

Село Гурбановци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметският наместник в с. Ломница отговаря и за селата Режинци, Чудинци, Ивановци и Гурбановци.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк „Свети Петър“ и „Свети Никола Летни“. Намира се на около 700 м източно от гробищата в Долна махала, в местността „Църквище“.
  • Оброк „Свети Дух“. Намира се на около 400 метра югозападно от гробищата, в местността "Говедарци, на 150 м. западно от Горна махала.
  • Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 200 метра югоизточно от гробищата, в местността „Сбирище“, при училището в Средна махала.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбЛХ, с.313-316;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.27, 100-101;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.159;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.13-14;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.76-79;
  • Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица, Кюстендилско. София, 2011г. стр. 237-242

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]