Гурбановци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Гурбановци
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 5,721 km²
Надм. височина 1132 m
Пощ. код 2567
Тел. код ?
МПС код КН
ЕКАТТЕ 18112
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Гурбановци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гурбановци се намира в планински район, в географската област Каменица, в Чудинската планина, по левия долинен склон в началото на Ломничка река, на 35 км. северозападно от гр.Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, образувано от 3 махали : Горна, Средна и Долна (център на селото).

Климат : умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Ломница (1883-1920), община Долно село (1949-1958), община Жиленци (1958-1959), община Долно село (1959-1978), община Гюешево (1978-1983), община Гърляно (1983-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 1992 2001 2010
Население 87 146 171 196 217 157 86 37 27 16 18 7 5

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Гурбановци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Гурбановци като зиамет към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 11 домакинства, 10 ергени, 5 бащини и 1 вдовица.

През 1866 г. селото има 9 домакинства с 67 жители.

В края на XIX век селото има 2293 декара землище, от които 329 дка гори, 1091 дка ниви, 373 дка естествени ливади и 500 дка пасища и се отглеждат 428 овце, 62 говеда и 24 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, животновъдството и домашните занаяти. Има 1 воденица и 2 шивачи.

През 1930 г. е открито училище, а през 1932 г. е построена нова училищна сграда. Училището е закрито през 1960 г.

През 1943/44 г. в селото се отглеждат 663 овце, 73 говеда, 34 коня, 17 свине и 126 птици.

През 1958 г. заедно със селата Кутугерци и Леска е учредено ТКЗС"Заря", което от 1979 г. е в състава на АПК"Румяна войвода" - с.Гърляно.

Селото е електрифицирано (1974) и водоснабдено (1980). Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Гурбановци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметският наместник в с.Ломница отговаря и за селата Кършалево, Режинци, Чудинци, Ивановци, Кутугерци и Гурбановци.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк "Свети Петър" и "Свети Никола Летни". Намира се на около 700 м. източно от гробищата в Долна махала, в местността "Църквище".
  • Оброк "Свети Дух". Намира се на около 400 метра югозападно от гробищата, в местността "Говедарци, на 150 м. западно от Горна махала.
  • Оброк "Свети Илия". Намира се на около 200 метра югоизточно от гробищата, в местността "Сбирище", при училището в Средна махала.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбЛХ, с.313-316;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.27, 100-101;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.159;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.13-14;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.76-79;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]