Вратца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Вратца
Вход на Вратца по шосето E871 Кюстендил-Скопие
Вход на Вратца по шосето E871 Кюстендил-Скопие
Общи данни
Население 204 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,103 km²
Надм. височина 799 m
Пощ. код 2575
Тел. код 07923
МПС код КН
ЕКАТТЕ 48355
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Вратца в Общомедия
Ако търсите информация за град Враца вижте тук.

Вратца е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Вратца се намира в планински район, в западната част на Кюстендилската котловина, в северните склонове на планината Осогово и южно от планината Лисец, на шосето Кюстендил - Скопие, на 7 км западно от гр. Кюстендил.

Махали : Бърдото, Илчовска, Терзинска, Ливадска, Карчова, Атовска.

Климат - умерен, преходно-континентален.

До 1947 г. селото се нарича Вратца. През 1950 г. е преименувано на Мирово. През 1993 г. е върнато старото име на селото - Вратца.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Жиленци (1883-1887), община Гърляно (1887-1889), община Жиленци (1889-1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010 2016
Население 543 707 774 920 874 761 618 491 417 355 281 221 202

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Предполага се че е основано от преселници от Македония в края на XVIII век. През 1866 г. в селото има 62 домакинства и 456 жители.

В края на XIX век селото има 16922 декара землище, от които 11232 дка гори, 4097 дка ниви, 1550 дка естествени ливади и др. и се отглеждат 2280 овце, 561 говеда, 1139 кози и 115 коня. Основен поминък на селяните са дърводобив, земеделие и животновъдство. Развити са каменоделството и др.домашни занаяти. В селото има 8 воденици.

През 1910 г. е построена църквата "Свети Димитър".

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Училище в селото има още от 1868 г. През 1936 г. е построено ново училище.

През 1944 г. е учредена кооперация "Осогово", която през 1952 г. преминава към "наркооп" - Кюстендил.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Христо Ботев“, което от 1960 г. е в състава на ДЗС - Кюстендил, а от 1979 г. е в състава на АПК „Осогово“ - гр.Кюстендил.

Селото е електрифицирано (1952) и водоснабдено (1972). Открити са смесен магазин, фелдшерски здравен пункт, селото е благоустроено.

След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Димитър“ (1910 г.)
  • Паметна плоча в местността "Дервено", поставена на 25.04.1981 г. по повод залесяването на 500 000 дка нови гори в Кюстендилски окръг.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Вратца принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство - с.Вратца.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

събор на първия ден на Великден, курбан на Св.Дух, курбан на Св.Димитрий

Отдих и туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • Ваканционен комплекс от обновени селски къщи "Вратца-1" [2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.322-326;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.405;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.34-39;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]