Горна Гращица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горна Гращица
Общи данни
Население331 души[1] (15 септември 2022 г.)
27,3 души/km²
Землище12,153 km²
Надм. височина570 m
Пощ. код2535
Тел. код07912
МПС кодКН
ЕКАТТЕ16198
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
Кметство
   кмет
Горна Гращица
Румен Чучков
(БСП)

Горна Гращица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Въздушна фотография на село Горна Гращица

Селото е разположено в Кюстендилската котловина, на 12 км източно от град Кюстендил, на шосето Кюстендил — Бобов дол, между селата Коняво и Таваличево, в подножието на Конявската планина.

Махали: Томанова, Горна, Долна, Станчова и Прогоно.

Климатът е умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Горна Гращица (1949-1958), община Коняво (1958-1959), община Горна Гращица (1959-1978) и Община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 526 719 955 1041 1063 1055 1032 948 902 679 395

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Гращица е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Горна Гращиче.

През 1866 г. селото има 45 домакинства и 312 жители.

След Освобождението населението се увеличава с преселници от Краище и Босилеградско.

В края на ХІХ век селото има 10393 декара землище, от които 664 дка ниви, 1582 дка пасища, 600 дка гори, 540 дка естествени ливади, 419 дка овощни и зеленчукови градини и 603 дка лозя и се отглеждат 1351 овце, 333 говеда и 55 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти: шивачество, зидарство и коларо-железарство. В селото има 14 воденици.

През 1872 г. е построено училище, през 1889 г. – църквата „Свети Димитър“. Основано е читалище „Светило“ (1919) и земеделско спестовно-заемно дружество „Лоза“.

При избухването на Балканската война един човек от Горна Гращица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

През 1948 г. е учредено ТКЗС „Щастие“, което от 1982 г. е в състава на АПК – с. Коняво.

Селото е електрифицирано (1947) и водоснабдено (1947). Изградени са 2 микроязовира. Построени са сгради за селския кооператив и магазин с фурна. През 1957 г. е открита нова училищна сграда, пощенска станция, здравен дом, детска градина. Главните улици са асфалтирани.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Гращица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Горна Гращица.
  • Читалище „Светило“ – действащо читалище, регистрирано под номер 76 в Министерство на Културата на Република България. Дейности: група за автентичен фолклор – състои се от 14 жени, танцов състав; библиотека – над 11000 тома.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Димитър“. Построена е през 1886 г. от майстор Стоимен Стоянов — Шопа от село Ресен, сега в Сърбия и две махали в България, сега обезлюдени. Представлява еднокуполна, едноапсидна трикорабна псевдобазилика. В двора на църквата е изградена от същия майстор и камбанария. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти.
  • Архитектурен паметник-възпоменателна чешма с две възпоменателни плочи на загиналите във войните през 1912–1913 г., 1915–1918 г. и 1944–1945 г.
  • В центъра на селото се намират две чешми стара „турска“ и „селска“ построена през 80-те години на ХХ век.
  • В близост до Горна Гращица има четири микроязовира, предлагащи добри условия за спортен риболов.
  • Над селото в Конявската планина се намира едно от най-добрите места за делтапланеризъм, поради топлите въздушни течения. Провеждат се национални и международни състезания.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.