Горна Гращица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горна Гращица
Общи данни
Население 340 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,153 km²
Надм. височина 570 m
Пощ. код 2535
Тел. код 07912
МПС код КН
ЕКАТТЕ 16198
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Кметство
   - кмет
Горна Гращица
Румен Чучков
(БСП)

Горна Гращица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Въздушна фотография на село Горна Гращица

Селото е разположено в Кюстендилската котловина, на 12 км. източно от град Кюстендил, на шосето Кюстендил — Бобов дол, между селата Коняво и Таваличево, в подножието на Конявската планина.

Махали : Томанова, Горна, Долна, Станчова и Прогоно.

Климатът е умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Горна Гращица (1949-1958), община Коняво (1958-1959), община Горна Гращица (1959-1978) и Община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 526 719 955 1041 1063 1055 1032 948 902 679 395

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Гращица е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Горна Гращиче.

През 1866 г. селото има 45 домакинства и 312 жители.

След Освобождението населението се увеличава с преселници от Краище и Босилеградско.

В края на ХІХ век селото има 10393 декара землище, от които 664 дка ниви, 1582 дка пасища, 600 дка гори, 540 дка естествени ливади, 419 дка овощни и зеленчукови градини и 603 дка лозя и се отглеждат 1351 овце, 333 говеда и 55 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти: шивачество, зидарство и коларо-железарство. В селото има 14 воденици.

През 1872 г. е построено училище, през 1889 г. — църквата „Свети Димитър“. Основано е читалище „Светило“ (1919) и земеделско спестовно-заемно дружество „Лоза“.

При избухването на Балканската война един човек от Горна Гращица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

През 1948 г. е учредено ТКЗС „Щастие“, което от 1982 г. е в състава на АПК — с. Коняво.

Селото е електрифицирано (1947) и водоснабдено (1947). Изградени са 2 микроязовира. Построени са сгради за селския кооператив и магазин с фурна. През 1957 г. е открита нова училищна сграда, пощенска станция, здравен дом, детска градина. Главните улици са асфалтирани.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Гращица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Горна Гращица.
  • Читалище „Светило“ — действащо читалище, регистрирано под номер 76 в Министерство на Културата на Република България. Дейности: група за автентичен фолклор — състои се от 14 жени, танцов състав; библиотека — над 11000 тома.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Димитър“. Построена е през 1886 г. от майстор Стоимен Стоянов — Шопа от село Ресен, сега в Сърбия и две махали в България, сега обезлюдени. Представлява еднокуполна, едноапсидна трикорабна псевдобазилика. В двора на църквата е изградена от същия майстор и камбанария. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти.
  • Архитектурен паметник-възпоменателна чешма с две възпоменателни плочи на загиналите във войните през 1912–1913 г., 1915–1918 г. и 1944–1945 г.
  • В центъра на селото се намират две чешми стара „турска“ и „селска“ построена през 80-те години на ХХ век.
  • В близост до Горна Гращица има четири микроязовира, предлагащи добри условия за спортен риболов.
  • Над селото в Конявската планина се намира едно от най-добрите места за делтапланеризъм, поради топлите въздушни течения. Провеждат се национални и международни състезания.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.