Горна Гращица
| Горна Гращица | |
|---|---|
  Горна Гращица  Горна Гращица | |
| Общи данни | |
| Население | 331 души[1] (15 септември 2022 г.) 27,3 души/km² |
| Землище | 12,153 km² |
| Надм. височина | 570 m |
| Пощ. код | 2535 |
| Тел. код | 07912 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 16198 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Петър Паунов Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ) |
| Кметство – кмет | Горна Гращица Румен Чучков (БСП) |
Горна Гращица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Кюстендилската котловина, на 12 км източно от град Кюстендил, на шосето Кюстендил — Бобов дол, между селата Коняво и Таваличево, в подножието на Конявската планина.
Махали: Томанова, Горна, Долна, Станчова и Прогоно.
Климатът е умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Горна Гращица (1949-1958), община Коняво (1958-1959), община Горна Гращица (1959-1978) и Община Кюстендил (от 1978 г.). [1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2008 |
| Население | 526 | 719 | 955 | 1041 | 1063 | 1055 | 1032 | 948 | 902 | 679 | 395 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Горна Гращица е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Горна Гращиче.
През 1866 г. селото има 45 домакинства и 312 жители.
След Освобождението населението се увеличава с преселници от Краище и Босилеградско.
В края на ХІХ век селото има 10393 декара землище, от които 664 дка ниви, 1582 дка пасища, 600 дка гори, 540 дка естествени ливади, 419 дка овощни и зеленчукови градини и 603 дка лозя и се отглеждат 1351 овце, 333 говеда и 55 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти: шивачество, зидарство и коларо-железарство. В селото има 14 воденици.
През 1872 г. е построено училище, през 1889 г. – църквата „Свети Димитър“. Основано е читалище „Светило“ (1919) и земеделско спестовно-заемно дружество „Лоза“.
При избухването на Балканската война един човек от Горна Гращица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
През 1948 г. е учредено ТКЗС „Щастие“, което от 1982 г. е в състава на АПК – с. Коняво.
Селото е електрифицирано (1947) и водоснабдено (1947). Изградени са 2 микроязовира. Построени са сгради за селския кооператив и магазин с фурна. През 1957 г. е открита нова училищна сграда, пощенска станция, здравен дом, детска градина. Главните улици са асфалтирани.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Горна Гращица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметство Горна Гращица.
- Читалище „Светило“ – действащо читалище, регистрирано под номер 76 в Министерство на Културата на Република България. Дейности: група за автентичен фолклор – състои се от 14 жени, танцов състав; библиотека – над 11000 тома.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Свети Димитър“. Построена е през 1886 г. от майстор Стоимен Стоянов — Шопа от село Ресен, сега в Сърбия и две махали в България, сега обезлюдени. Представлява еднокуполна, едноапсидна трикорабна псевдобазилика. В двора на църквата е изградена от същия майстор и камбанария. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти.
- Архитектурен паметник-възпоменателна чешма с две възпоменателни плочи на загиналите във войните през 1912–1913 г., 1915–1918 г. и 1944–1945 г.
- В центъра на селото се намират две чешми стара „турска“ и „селска“ построена през 80-те години на ХХ век.
- В близост до Горна Гращица има четири микроязовира, предлагащи добри условия за спортен риболов.
- Над селото в Конявската планина се намира едно от най-добрите места за делтапланеризъм, поради топлите въздушни течения. Провеждат се национални и международни състезания.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Константин Димитриев (неизв.), опълченец родом от с. Горна Гращица.
- Георги Илиев Язаров (р.13.12.1925 г.), историк, полковник, ст.н.с., кандидат на историческите науки, родом от с. Горна Гращица.
- Крум Узунов (1933-1988), бивш кмет на Кюстендил
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.277-282;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.140;
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Времето в с. Горна Гращица[неработеща препратка]
- Официален сайт на Община Кюстендил Архив на оригинала от 2007-10-09 в Wayback Machine.
- Радио и телевизия в Кюстендил
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
| ||||||||