Долно село

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Западна България. За селото Долно Шел или Долно село в Централна Македония, Гърция вижте Долно Шел.

Долно село
Сградата на кметството
Сградата на кметството
Общи данни
Население 79 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,738 km²
Надм. височина 813 m
Пощ. код 2567
Тел. код 07935
МПС код КН
ЕКАТТЕ 22811
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Долно село в Общомедия

Долно село е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Църквата "Свети Георги Победоносец" (1867)

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Долно село се намира на 20 километра западно от Кюстендил, в географската област Каменица, по западните склонове на Лисец, между реките Коприва, Лебница, Дренощица и Бистрица, на 750-813 метра надморска височина.

Селото е разпръснат тип, образувано от 18 махали : Превалец, Лаговска, Воденичарска, Станойкова, Свинярска, Малиновска, Гергинска, Баратлийска, Кошерен, Вирове, Цеклен, Ризовска, Чукурузци, Лебница, Трънярска, Горна, Салакунска, Бистрица.

До 1959 г. махала Бистрица е самостоятелно село.

Умерено континентален нископланински климат. Главно кафяви горски почви.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Долно село (1883-1958), община Жилинци (1958-1959), община Долно село (1959-1978), община Гюешево (1978-1983), община Гърляно (1987 - 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1] През 1970 г. местноста Осое е залесена с иглолистни насаждения. Вследствие на това започва ерозия на почвата и пресъхнване на водоизточниците в местноста Осое, Вирове и Кошерен.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на село Бистрица (1880-1959)[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926
Население 294 386 469 530

Население на село Долно село[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 1992 2001 2009
Население 656 728 1469 1548 1488 1126 826 502 406 227 158 101

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо и късноантично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Долно село е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 3 мюсюлмански и 21 християнски домакинства, 15 ергени и 5 бащини. През 1866 г. селото има 55 домакинства и 404 жители.

Махалата Бистрица, която става част от Долно село през 1959 г., също е старо средновековно селище - споменава се в турски данъчни регистри от 1576 г.

В началото на ХХ век селото има 8608 декара землище, от които 1600 дка гори, 5691 дка ниви, 817 дка естествени ливади, 500 дка пасища и мери и др. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници.Развити са домашните занаяти; има няколко шивачници, обущарница, мелница, тепавица и дарак. Махалата Бистрица има до 1959 г. 5036 дка собствено землище.

Енорийската църква "Свети Георги" е построена през 1878 г.

В селото е открито училище, ж.п. гара (1910), здравна служба (1912), горски разсадник, лекарски участък (1935), общинска сграда (1936), пощенска станция (1942). Създадено е читалище "Св.св.Кирил и Методий" (1927). През 1928 г. е учредена Каменичка популярна банка. Построена е сграда на кметството (1936), открита е пощенска станция (1942).

През 1948 г. е учредена всестранна кооперация "Единство" на базата на закритата през 1947 г.Каменичка популярна банка. През 1952 г. към нея се присъединява кооперацията в с.Бобешино, през 1953 г. става селкооп, а през 1960 г. - потребителна кооперация. През 1964 г. кооперацията открива търговски дом с магазин и хоремаг. Влива се в ПК"Осогово" - с.Раненци през 1973 г.

Построена е нова училищна сграда (1950), ученическо общежитие, три овчарника, краварник, обори, складове за жито, мелница.

През 1956 г. е учредено ТКЗС "Заря", което от 1979 г. е в състава на АПК "Румена войвода" - с.Гърляно. През 1956 г. е учредено и ТКЗС "Боровец" - с.Бистрица, което през 1959 г. се присъединява към ТКЗС "Заря".

Някои махали в селото са електрифицирани (1966) и водоснабденн (1960). Улицата пред кметството е асфалтирана. Има дъждомерна станция.

През 1959 г. към Долно село е присъединено съседното село Бистрица (старо име на селото, Чифлик), което също е средновековно селище, известно с името Бистриче от 1695 г.

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Долно село принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Възрожденска църква “Свети Георги Победоносец”. Намира се в селските гробища, на левия бряг на река Бистрица. Построена е през 1868 г. върху основите на стара средновековна църква от майсторите Иван, Стойчо и Новко от с.Горни Коритен. Иконите са рисувани от Иван Доспевски през 1873 г.
  • църква "Успение Богородично" (църквата на бившето с.Бистрица).
  • Оброк "Света Троица", "Свети Герман" и "Свети Димитър". Намира се на около 1,5 км. югозападно от църквата в местността "Службище", при Салакунска махала. Мястото е отбелязано с дървен кръст, а до него е положена антична гранитна колона с дължина 2,5 м.
  • Паметник на загиналите във Втората световна война .

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор на 13 юли - Свети Павел, в местността "Планиница".
  • Събор на Димитровден - в местността "Службата"
  • Събор на Георгьовден.
  • Курбан на 28 август - в местността "Пладнище"

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Алексо Малинов - първия кмет на Долноселската селска община след Освобождението (1883).
  • проф. д.ик.н. Васил Манов. Ръководител на катедра "Маркетинг и стратегическо планиране" и директор на Института за икономически анализи, експретизи и прогнози. От 1974 г. е на научно - преподавателска работа в УНСС. Бил е зам.декан и декан.Също и заместник - ректор по научноизследователската дейност на УНСС. Спезиализирал е във Великобритания, Германия, Русия, Унграия, Чехословакия и Полша. Чете лекци по курса по " Прогнозиране и планиране" в УНСС.
  • Илия Арсов Бачев (1908- 2000)- пчелар.
  • Георги Илиев Бачев (1928-2005)- полковник от артилерията, старши военен представител на патронния завод в Арсенал- Казанлък, създател на стоп- патрона за пистолет Макаров (1988).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Юбилеен сборник "Българско село", 1930 г.
  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.296-303 и 351-356;
  • Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека "Васил Коларов" от XV, XVI, XVII и XVIII в. - Известия на НБ "Васил Коларов" за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.373;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25, 39-40;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.52, 196, 211;
  • Спасов, Румен и Владимир Петков. Теренни обхождания в с.Долно село, Кюстендилско и в община Струмяни, Благоевградско.- АОР през 1999-2000 г., С., 2001 г., с.134;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.с.56, 61, 79, 80, 94, 99 и 121;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.18-20;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.90-97;

Други[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]