Долно село
Тази статия е за селото в Западна България. За селото Долно Шел или Долно село в Централна Македония, Гърция вижте Долно Шел.
Долно село | |
---|---|
Сградата на кметството |
|
Общи данни | |
Население | 79 (ГРАО, 2015-03-15)* |
Землище | 21,738 km² |
Надм. височина | 839 m |
Пощ. код | 2567 |
Тел. код | 07935 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 22811 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет |
Кюстендил Петър Паунов Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ) |
Долно село в Общомедия |
Долно село е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Долно село се намира на 20 километра западно от Кюстендил, в географската област Каменица, по западните склонове на Лисец, между реките Коприва, Лебница, Дренощица и Бистрица, на 750 – 813 метра надморска височина.
Селото е разпръснат тип, образувано от 18 махали: Превалец, Лаговска, Воденичарска, Станойкова, Свинярска, Малиновска, Гергинска, Баратлийска, Кошерен, Вирове, Цеклен, Ризовска, Чукурузци, Лебница, Трънярска, Горна, Салакунска, Бистрица.
До 1959 г. махала Бистрица е самостоятелно село.
Умерено континентален нископланински климат. Главно кафяви горски почви.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Долно село (1883 – 1958), община Жилинци (1958 – 1959), община Долно село (1959 – 1978), община Гюешево (1978 – 1983), община Гърляно (1987 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1] През 1970 г. местността Осое е залесена с иглолистни насаждения. Вследствие на това започва ерозия на почвата и пресъхнване на водоизточниците в местността Осое, Вирове и Кошерен.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Население на село Бистрица (1880 – 1959)[редактиране | редактиране на кода]
Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 |
Население | 294 | 386 | 469 | 530 |
Население на село Долно село[редактиране | редактиране на кода]
Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 1992 | 2001 | 2009 |
Население | 656 | 728 | 1469 | 1548 | 1488 | 1126 | 826 | 502 | 406 | 227 | 158 | 101 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо и късноантично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Долно село е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 3 мюсюлмански и 21 християнски домакинства, 15 ергени и 5 бащини. През 1866 г. селото има 55 домакинства и 404 жители.
Махалата Бистрица, която става част от Долно село през 1959 г., също е старо средновековно селище – споменава се в турски данъчни регистри от 1576 г.
В началото на ХХ век селото има 8608 декара землище, от които 1600 дка гори, 5691 дка ниви, 817 дка естествени ливади, 500 дка пасища и мери и др. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници. Развити са домашните занаяти; има няколко шивачници, обущарница, мелница, тепавица и дарак. Махалата Бистрица има до 1959 г. 5036 дка собствено землище.
Енорийската църква „Свети Георги“ е построена през 1878 г.
В селото е открито училище, жп гара (1910), здравна служба (1912), горски разсадник, лекарски участък (1935), общинска сграда (1936), пощенска станция (1942). Създадено е читалище „Св. св. Кирил и Методий“ (1927). През 1928 г. е учредена Каменичка популярна банка. Построена е сграда на кметството (1936), открита е пощенска станция (1942).
През 1948 г. е учредена всестранна кооперация „Единство“ на базата на закритата през 1947 г. Каменичка популярна банка. През 1952 г. към нея се присъединява кооперацията в с. Бобешино, през 1953 г. става селкооп, а през 1960 г. – потребителна кооперация. През 1964 г. кооперацията открива търговски дом с магазин и хоремаг. Влива се в ПК „Осогово“ – с. Раненци през 1973 г.
Построена е нова училищна сграда (1950), ученическо общежитие, три овчарника, краварник, обори, складове за жито, мелница.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Заря“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Румена войвода“ – с. Гърляно. През 1956 г. е учредено и ТКЗС „Боровец“ – с. Бистрица, което през 1959 г. се присъединява към ТКЗС „Заря“.
Някои махали в селото са електрифицирани (1966) и водоснабденн (1960). Улицата пред кметството е асфалтирана. Има дъждомерна станция.
През 1959 г. към Долно село е присъединено съседното село Бистрица (старо име на селото, Чифлик), което също е средновековно селище, известно с името Бистриче от 1695 г.
Активни миграционни процеси.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Долно село принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Възрожденска църква „Свети Георги Победоносец“. Намира се в селските гробища, на левия бряг на река Бистрица. Построена е през 1868 г. върху основите на стара средновековна църква от майсторите Иван, Стойчо и Новко от с.Горни Коритен. Иконите са рисувани от Иван Доспевски през 1873 г.
- църква „Успение Богородично“ (църквата на бившето с. Бистрица).
- Оброк „Света Троица“, „Свети Герман“ и „Свети Димитър“. Намира се на около 1,5 км югозападно от църквата в местността „Службище“, при Салакунска махала. Мястото е отбелязано с дървен кръст, а до него е положена антична гранитна колона с дължина 2,5 м.
- Паметник на загиналите във Втората световна война.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Събор на 13 юли – Свети Павел, в местността „Планиница“.
- Събор на Димитровден – в местността „Службата“
- Събор на Георгьовден.
- Курбан на 28 август – в местността „Пладнище“
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Алексо Малинов – първия кмет на Долноселската селска община след Освобождението (1883).
- проф. д.ик.н. Васил Манов. Ръководител на катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ и директор на Института за икономически анализи, експретизи и прогнози. От 1974 г. е на научно – преподавателска работа в УНСС. Бил е зам.декан и декан. Също и заместник – ректор по научноизследователската дейност на УНСС. Спезиализирал е във Великобритания, Германия, Русия, Унграия, Чехословакия и Полша. Чете лекци по курса по „Прогнозиране и планиране“ в УНСС.
- Илия Арсов Бачев (1908 – 2000) – пчелар.
- Георги Илиев Бачев (1928 – 2005) – полковник от артилерията, старши военен представител на патронния завод в Арсенал – Казанлък, създател на стоп-патрона за пистолет Макаров (1988).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Юбилеен сборник „Българско село“, 1930 г.
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.296 – 303 и 351 – 356;
- Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил Коларов“ за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.373;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25, 39 – 40;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.52, 196, 211;
- Спасов, Румен и Владимир Петков. Теренни обхождания в с. Долно село, Кюстендилско и в община Струмяни, Благоевградско. АОР през 1999 – 2000 г., С., 2001 г., с.134;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.56, 61, 79, 80, 94, 99 и 121;
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.18 – 20;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.90 – 97;
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|