Ефрем Каранов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ефрем Каранов
български фолклорист
портрет от 1900 г.
портрет от 1900 г.
Роден
Починал
6 декември 1927 г. (75 г.)
Научна дейност
Област Етнография, история
Образование Новоросийски университет
Семейство
Баща Цветко Стоянов Гайранца
Майка Елена Каранова
Ефрем Каранов в Общомедия

Ефрем Цветков Стоянов Каранов е виден български фолклорист, историк и преводач, революционер, академик на Българската академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ефрем Каранов

Ефрем Каранов е роден през 1852 или по-вероятно 1853 година в град Кратово, Северна Македония, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му Цвятко Стоянов е кратовски чорбаджия и търговец на памук, родом от село Гайранци. Брат е на учителя и общественик Иван Каранов. Самият Каранов пише в спомените си: „Роден съм от родители българе“.[2]

Учи първоначално в родния си град, а от 1864 до 1866 г. – в българското училище в Цариград. След това в 1867 година заминава за Одеса и учи в Одеската класическа гимназия, като е издържан от Одеското българско настоятелство. Завършва гимназия в 1872 година а през юни 1875 година завършва и славянска филология в Новоросийския университет.[1] В Одеса започва да се занимава с книжовна дейност и събиране на фолклорни материали. Там се запознава и със Стефан Стамболов. Подготвя сборник с народни песни, част от който излиза в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ (днес Българска академия на науките). Става дописен член на БКД в 1875 г.[3]

В 1875 година се връща в родината и става учител в Щип. Изгонен е от местните турци като руски агент и Каранов се установява в Кюстендил. По време на Руско-турската война служи в руското командване. Между 1879 и 1881 г. преподава в Самоковската семинария.[1] След учителски бунт срещу ректора Евстатий Пелагонийски, Каранов е уволнен.[1]

Между 1881 и 1886 г. и 1887 и 1891 година е учител в Кюстендилското педагогическо училище, където работи със Стоян Заимов. Директор е на третокласното училище в града, а през 1884 г. става действителен член на БКД. В Кюстендил развива активна обществена и научна дейност — основател е на местния музей, един от обновителите на читалище „Братство“.[1] Между 1885 и 1887 г. е учител в Софийската класическа гимназия, след което се премества за постоянно в Кюстендил[4].

Паметна плоча на стената на дома на акад. Ефрем Каранов, Кюстендил

През 1895 г. Каранов е сред учредителите на Благотворителното дружество „Македония“ в Кюстендил, на което е избран за председател.[5][1] Дружеството е във връзка и с Върховния комитет на Трайко Китанчев. След Четническата акция, по време на която неговият дом се е ползвал за главна квартира на въстаниците.[3] и разцеплението във Върховния комитет, Каранов се ориентира към Вътрешната организация. Каранов поддържа контакти с Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, както и с Никола Зографов, на който предава съхранявано у дома му оръжие за целите на Вътрешната организация[6].

Каранов превежда „Слово о полку Игореве“ и „Пан Тадеуш“ на Адам Мицкевич.[3] Като обществен и културен деец Каранов поддържа близки връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов, Иван Шишманов, Гоце Делчев, Яне Сандански,[3] а негови ученици са били Димо Хаджидимов, Йордан Захариев, Йордан Иванов, Емануил Попдимитров, Иван Кепов и други. След смъртта на синовете си Боян – загинал на фронта в 1913 година и литератора и учител в Кюстендил Радивой – убит в 1925 година, Ефрем Каранов постепенно се оттегля от обществена дейност. Подготвя свои спомени, но поради напреднала болест са завършени само тези за ранните му години и ученичеството му в Цариград.[7]

Ефрем Каранов умира в Кюстендил през 1927 година. Академик Ефрем Каранфилов е негов внук.[8][9]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 177.
  2. ↑ Каранов, Ефрем. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1979. с. 9.
  3. ↑ а б в г Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 178.
  4. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 318.
  5. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903). София, Македонски научен институт, 2008. с. 20.
  6. ↑ Каранов, Ефрем. Спомени, Издателство на Отечествения фронт, София, 1979, стр.63-65.
  7. ↑ Каранов, Ефрем. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1979. с. 65 - 67.
  8. ↑ Енциклопедия „България“, том 3, София, Издателство на БАН, 1982.
  9. ↑ Попов, Жеко. „Ефрем Каранов — Жизнен път и творческо дело“, в: Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1991.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ефрем_Каранов&oldid=9436035“.