Ефрем Каранов

Ефрем Каранов
български фолклорист
портрет от 1900 г.
Роден	28 януари 1852 г. Кратово, Османска империя
Починал	6 декември 1927 г. Кюстендил, България
Етнос	българи
Образование	Одески национален университет
Научна дейност
Област	Етнография, история
Образование	Новоросийски университет
Семейство
Баща	Цветко Стоянов Гайранца
Майка	Елена Каранова
Ефрем Каранов в Общомедия

Ефрем Цветков Стоянов Каранов е виден български фолклорист, историк и преводач, революционер, академик на Българската академия на науките.

Биография

Ефрем Каранов

Ефрем Каранов е роден през 1852 или по-вероятно 1853 година в град Кратово, Северна Македония, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му Цвятко Стоянов е кратовски чорбаджия и търговец на памук, родом от село Гайранци. Брат е на учителя и общественик Иван Каранов. Самият Каранов пише в спомените си: „Роден съм от родители българе“.

Учи първоначално в родния си град, а от 1864 до 1866 г. – в българското училище в Цариград. След това в 1867 година заминава за Одеса и учи в Одеската класическа гимназия, като е издържан от Одеското българско настоятелство. Завършва гимназия в 1872 година а през юни 1875 година завършва и славянска филология в Новоросийския университет. В Одеса започва да се занимава с книжовна дейност и събиране на фолклорни материали. Там се запознава и със Стефан Стамболов. Подготвя сборник с народни песни, част от който излиза в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ (днес Българска академия на науките). Става дописен член на БКД в 1875 г.

В 1875 година се връща в родината и става учител в Щип. Изгонен е от местните турци като руски агент и Каранов се установява в Кюстендил. По време на Руско-турската война служи в руското командване. Между 1879 и 1881 г. преподава в Самоковската семинария. След учителски бунт срещу ректора Евстатий Пелагонийски, Каранов е уволнен.

Между 1881 и 1886 г. и 1887 и 1891 година е учител в Кюстендилското педагогическо училище, където работи със Стоян Заимов. Директор е на третокласното училище в града, а през 1884 г. става действителен член на БКД. В Кюстендил развива активна обществена и научна дейност – основател е на местния музей, един от обновителите на читалище „Братство“. Между 1885 и 1887 г. е учител в Софийската класическа гимназия, след което се премества за постоянно в Кюстендил.

Паметна плоча на стената на дома на акад. Ефрем Каранов, Кюстендил

През 1895 г. Каранов е сред учредителите на Благотворителното дружество „Македония“ в Кюстендил, на което е избран за председател. Дружеството е във връзка и с Върховния комитет на Трайко Китанчев. След Четническата акция, по време на която неговият дом се е ползвал за главна квартира на въстаниците. и разцеплението във Върховния комитет, Каранов се ориентира към Вътрешната организация. Каранов поддържа контакти с Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, както и с Никола Зографов, на който предава съхранявано у дома му оръжие за целите на Вътрешната организация.

Каранов превежда „Слово за похода на Игор“, както и „Пан Тадеуш“ на Адам Мицкевич. Като обществен и културен деец Каранов поддържа близки връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов, Иван Шишманов, Гоце Делчев, Яне Сандански, а негови ученици са били Димо Хаджидимов, Йордан Захариев, Йордан Иванов, Емануил Попдимитров, Иван Кепов и други. След смъртта на синовете си Боян – загинал на фронта в 1913 година и литератора и учител в Кюстендил Радивой – убит в 1925 година, Ефрем Каранов постепенно се оттегля от обществена дейност. Подготвя свои спомени, но поради напреднала болест са завършени само тези за ранните му години и ученичеството му в Цариград.

Ефрем Каранов умира в Кюстендил през 1927 година. Академик Ефрем Каранфилов е негов внук.

Трудове

• Каранов, Ефрем. Описание на Кратовската каза. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (11 – 12). 1876.
• Каранов, Ефрем. Български народни песни (кратовски). // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (11 – 12). 1878.
• Каранов, Ефрем. Народни приказки. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (5). 1883.
• Каранов, Ефрем. Няколко думи за Кадин мост и за вярвания при съграждането на нови здания. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (7). 1884.
• Каранов, Ефрем. Народни вярвания. Змеят и змията в българската народна поезия. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (9). 1884.
• Каранов, Ефрем. Кратовската каза. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (16). 1885.
• Каранов, Ефрем. Кузман Кариман. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (16). 1885.
• Каранов, Ефрем. Богдан юнак, герой от Сръбско-българската война. София, книж. Х. М. Костенцев, 1886.
• Каранов, Ефрем. Румена войвода. Очерк из Осоговските планини. София, Типо-литография Б. Зилбер, 1886.
• Каранов, Ефрем. Показалец на непечатаните досега в различни сборници и периодични списания варианти от песните в сборника на братя Миладинови. // Сборник за народни умотворения (1). 1889.
• Каранов, Ефрем. Паметници от Кратово. // Сборник за народни умотворения (13). 1896.
• Каранов, Ефрем. Деятелността на кюстендилското читалище „Братство“ за 42 години от основаването му до 1 VII 1911. Кюстендил, Печатница на Александър Ив. Пилев, 1911.

Външни препратки

• Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1991. Посетен на 7 юни 2015.
• Каранов, Ефрем. Описание на Кратовската каза; 10 народни песни от Кратово и Кратовско. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (XI – XII). 1876. Посетен на 7 юни 2015.
• Каранов, Ефрем. Материали по етнографията на некои местности в Северна Македония, които са смежни с България и Сърбия. // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (IV). 1891. Посетен на 7 юни 2015.