Ефрем Каранов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ефрем Каранов
български фолклорист
Портрет от 1900 година
Роден
Починал
6 декември 1927 г. (75 г.)

Учил вОдески национален университет
Семейство
Братя/сестриИван Каранов
Ефрем Каранов в Общомедия

Ефрем Цветков Стоянов Каранов (изписване до 1945 година: Ефремъ Цвѣтков Стояновъ Карановъ) е виден български фолклорист, историк и преводач, революционер, действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Каранов като млад
Ефрем Каранов

Ефрем Каранов е роден през 1852 или по-вероятно 1853 година в град Кратово, Македония, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му Цветко Стоянов е кратовски чорбаджия и търговец на памук, родом от село Гайранци. Брат е на учителя и общественик Иван Каранов. Самият Каранов пише в спомените си: „Роден съм от родители българе“.[3]

Учи първоначално в родния си град, а от 1864 до 1867 година – в българското училище в Цариград. След това в 1867 година заминава за Одеса и учи в Одеската класическа гимназия, като е издържан от Одеското българско настоятелство. Завършва Втора одеска гимназия в 1872 година, а през юни 1875 година завършва и славянска филология в Новоросийския университет.[1][2] В Одеса започва да се занимава с книжовна дейност и събиране на фолклорни материали. Там се запознава и със Стефан Стамболов.[4] През лятото на 1873 година се връща за ваканцията в Кратово и записва стотици народни песни,[2] част от които излизат в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Става дописен член на Българското книжовно дружество в 1875 година.[4]

В 1875 година се връща в родината и за кратко работи в руското вицеконсулство в Пловдив при Найден Геров,[2] а след това от август същата година става учител в Щип. През юни 1877 година, след избухвнето на Руско-турската война, е изгонен от местните турци като руски агент и Каранов се установява в Кюстендил.[2] Прогонен и от Кюстендил служи на руското командване.[1]

По време на Временното руско управление служи като преводач в Кюстендил. От октомври 1878 година до януари 1879 година е учител в Кюстендил.[2] Между януари 1879 и септември 1880 година преподава в Самоковската семинария.[2][1] След учителски бунт срещу ректора Евстатий Пелагонийски, Каранов е уволнен.[1][2]

Между септември 1880 и септември 1885 година и септември 1887 и 1901 година е учител в Кюстендилското педагогическо училище,[2] където работи със Стоян Заимов. Директор е на третокласното училище в града, а през 1884 година става действителен член на Българското книжовно дружество. В Кюстендил развива активна обществена и научна дейност – основател е на местния музей, един от обновителите на читалище „Братство“.[1] След обвинение от османското правителство, че подпомага изпращането на чети в Македония, Каранов от септември 1885 до септември 1887 година[2] е изпратен да учителства в Софийската класическа гимназия.[5] След това се премества за постоянно в Кюстендил.[5]

Паметна плоча на стената на дома на Ефрем Каранов в Кюстендил

През 1895 година Каранов е сред учредителите на Благотворителното дружество „Македония“ в Кюстендил, на което е избран за председател.[6][1] Дружеството е във връзка и с Върховния комитет на Трайко Китанчев. По време на Четническата акция в неговия дом е главната квартира на въстаниците.[4] След неуспеха на Четническата акция и разцеплението във Върховния комитет, Каранов се ориентира към Вътрешната организация и поддържа контакти с Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, както и с Никола Зографов, на който предава съхранявано у дома му оръжие за целите на Вътрешната организация.[7]

Каранов превежда „Слово за похода на Игор“, както и „Пан Тадеуш“ на Адам Мицкевич.[4] Като обществен и културен деец Каранов поддържа близки връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов, Иван Шишманов, Гоце Делчев, Яне Сандански,[4] а негови ученици са били Димо Хаджидимов, Йордан Захариев, Йордан Иванов, Емануил Попдимитров, Иван Кепов и други.[2] След смъртта на синовете си Боян – загинал на фронта в 1913 година и литератора и учител в Кюстендил Радивой Каранов – убит в 1925 година, Ефрем Каранов постепенно се оттегля от обществена дейност. Подготвя свои спомени, но поради напреднала болест са завършени само тези за ранните му години и ученичеството му в Цариград.[8]

В 1892 година му е връчен орден „За гражданска заслуга“ V степен.[2]

Ефрем Каранов умира в Кюстендил през 1927 година. Академик Ефрем Каранфилов е негов внук.[9]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко
Стоянов
 
Елена
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Перса Протич
 
Иван Каранов
(1851 – 1928)
 
Ефрем Каранов
(1852 – 1927)
 
Ана Златкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страшимир Каранов
(1881 – след 1947)
 
Любен Каранов
 
Владислав Каранов
(1880 – 1965)
 
Цветан Каранов
(1910 – ?)
 
Недка Каранова
(1885 – 1960)
 
Спиро Карамфилов
(1887 – 1934)
 
Радивой Каранов
(1891 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Каранов
 
 
 
 
 
Тихомир Каранов
(1916 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
Ефрем Каранфилов
(1915 – 1998)
 
Лада Галина
(1934 – 2015)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страшимир Каранов
(1954 – 2021)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 177.
  2. а б в г д е ж з и к л м Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 285.
  3. Каранов, Ефрем. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1979. с. 9.
  4. а б в г д Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 178.
  5. а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 318.
  6. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 20.
  7. Каранов, Ефрем. Спомени, Издателство на Отечествения фронт, София, 1979, стр.63 – 65.
  8. Каранов, Ефрем. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1979. с. 65 – 67.
  9. Енциклопедия „България“, том 3, София, Издателство на БАН, 1982.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]