Стоян Заимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския революционер. За офицера и негов внук вижте Стоян Заимов (офицер).

Стоян Заимов
български революционер и учител
Фото: Димитър Карастоянов

Роден
Починал
9 септември 1932 г. (79 г.)
Научна дейност
Област Библиотечно дело
Образование Педагогически институт в Москва
Работил в Народна библиотека в София (1903 – 1908)
Публикации Миналото (1884 – 1888)
Стоян Заимов в Общомедия

Стоян Стоянов Заимов е български националреволюционер, апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Заимов е роден в село Рупките, община Чирпан, област Стара Загора. Учи в класното училище в град Стара Загора (1867 – 1869), където се запознава с Васил Левски. Става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите две години завършва педагогически курс в град Пловдив и е учител в българското мъжко училище в град Хасково.

Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир, Мала Азия. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в Румъния.

На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър-29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра е седналият с мустаците Стоян Заимов, над него Христо Македонски, Филип Тотю, инициаторът на събитието митрополит Методий Старозагорски, Панайот Хитов. Детето с шапката в дясно е Владимир Заимов

Запознава се с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на Българския революционен централен комитет му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото Старозагорско въстание (1875). Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и се завръща в Букурещ.

Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание (1876). Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но след потушаването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) и се завръща в България.

Стоян Заимов в Москва, 1881 г.
Портрет на Стоян Заимов от Иван Мърквичка, 1904

Завършва Педагогическия институт в Москва (1882). Отново учителства в различни градове на България – Шумен (1882 – 1884), Варна (1884 – 1885), Кюстендил (1888 – 1895) и София (1898 – 1901)).

През 1892 г. е избран за председател на комитета “Цар Освободител Александър ІІ”, чиято основна задача е да събере средства за построяване паметник на Александър ІІ и дом за българските ветерани, поборници и опълченци. В периода 1903-1907 г. комитетът изгражда паметника на цар Освободител в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, превръща в музеи къщи в Плевен, Пордим, Г. Студена и Бяла[1].

През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед“ (1896 – 1949). Директор на Народната библиотека в София (1903 – 1908).

От 1908 г. до смъртта си живее и работи в Плевен, където е назначен за директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници. Къщата му днес е превърната в музей „Стоян и Владимир Заимови“, а недалеч е паметникът-гробница на Стоян и Владимир Заимови, изграден през 1960 г.[2].

Наред със Захари Стоянов полага основата на българската модерна мемоарна традиция, като през 1884 г. започва да пише „Миналото“.

Умира в град Плевен в 1932 година.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Баща е на генерал-полковник Владимир Заимов.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870 – 1877 година, т.1 – 4 в 4 (1884 – 1888)
  • Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895, 1897) PDF PDF
  • Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов (1895)
  • Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 – 1877 г. Кн. I-III (1898 – 1899), второ, преработено и допълнено издание PDF
  • Светите места на признателна България, ч. 1 и 2 (1912)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стоян Заимов (1853-1932) | Община Плевен. // Община Плевен. Посетен на 23 януари 2019.
  2. Къща Музей „Стоян и Владимир Заимови“. // Посетен на 23 януари 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]