Стоян Заимов
Тази статия е за българския революционер. За офицера и негов внук вижте Стоян Заимов (офицер).
| Стоян Заимов | |
|---|---|
| български националреволюционер и възрожденец | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
9 септември 1932 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Библиотечно дело |
| Образование | Педагогически институт в Москва |
| Работил в | Народна библиотека в София (1903 – 1908) |
| Публикации | Миналото (1884 – 1888) |
| Стоян Заимов в Общомедия | |
Стоян Стоянов Заимов е български националреволюционер, апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стоян Заимов е роден в село Рупките, община Чирпан, област Стара Загора. Учи в класното училище в град Стара Загора (1867 – 1869), където се запознава с Васил Левски. Става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите две години завършва педагогически курс в град Пловдив и е учител в българското мъжко училище в град Хасково.
Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир, Мала Азия. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в Румъния.
Запознава се с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на Българския революционен централен комитет му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото Старозагорско въстание (1875). Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и се завръща в Букурещ.
Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание (1876). Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (дн. Акра или Ако, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) и се завръща в България.
Завършва Педагогическия институт в Москва (1882). Отново учител в различни градове на България – Шумен (1882 – 1884), Варна (1884 – 1885), Кюстендил (1888 – 1895) и София (1898 – 1901)). През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед" (1896 – 1949). Директор на Народната библиотека в София (1903 – 1908).
Наред със Захари Стоянов полага основата на българската модерна мемоарна традиция.
Умира в град Плевен в 1932 година.
Родство. Баща е на генерал-полковник Владимир Заимов.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870 – 1877 година, т.1-4 в 4 (1884 – 1888)
- Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895, 1897) PDF PDF
- Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов (1895)
- Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 – 1877 г. Кн. I-III (1898 – 1899), второ, преработено и допълнено издание PDF
- Светите места на признателна България, ч. 1 и 2 (1912)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, с.230-231.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Биография на Стоян Заимов на сайта на Министерския съвет (по издание, подготвено по проект на Комуникационна стратегия за присъединяване на България към ЕС, 2005)
- От и за Стоян Заимов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
|
