Стоян Заимов (офицер)

Тази статия е за българския офицер. За българския революционер и негов дядо вижте Стоян Заимов.

---

Стоян Заимов
български офицер
Звание	генерал-майор
Години на служба	от 1938
Служи на	България
Род войски	пехота
Военно формирование	5-и див. арт. полк 10-и див. арт. полк
Битки/войни	Втора световна война
Награди	вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	25 януари 1916 г. (стар стил) София, България
Дата и място на смърт	1995 г. София, България

Стоян Владимиров Заимов (25 януари 1916, София – 1995, София) е български офицер (генерал-майор), участник във Втората световна война (1941 – 1945).

Биография

През 1938 г. завършва Военното на Негово Величество училище в София. На 3 октомври същата година е произведен в чин подпоручик и е изпратен на служба в 5^-и дивизионен артилерийски полк (1938 – 1941). В периода 1941 – 1942 г. служи в Артилерийската школа, а от 1942 г. – в 10^-и дивизионен артилерийски полк. Същата година е уволнен от служба, след като баща му ген. Заимов е арестуван.

Поручик Заимов е приет отново на служба с Царска заповед № 138 от 14 септември 1944 г. На 30 ноември същата година е произведен в чин подполковник, пропускайки чиновете капитан и майор. През 1944 г. служи в Щаба на войската като началник на Отделението за външно разузнаване в Разузнавателния отдел. На 5 май 1945 г. е произведен в чин полковник.

Военен аташе в Швейцария и Италия (1947), по-късно в Китай. Посланик е в:

• Судан (7 ноември 1967 – 1970);
• Индия (1 октомври 1973 – 22 ноември 1978) – вкл. в Непал (17 ноември 1973 – 2 август 1979), Шри Ланка (3 януари 1974 – 2 август 1979), Сингапур (12 март 1975 – ноември 1979);
• Мароко (30 януари 1979 – 16 септември 1982) – вкл. в Мавритания (9 май 1980 – отзован на 16 септември 1982).

Семейство

Стоян Заимов е син на генерал-полковник Владимир Заимов и внук на революционера и писател Стоян Заимов.

Жени се на 23 юли 1944 г. за първата си съпруга Евгения (Жени). По време на мандата му в Италия е извикан обратно в София; съпругата му остава в Италия (както и сестра му Клавдия), по-късно заминава за САЩ. Техният син Владимир (1946 – 1972) загива край Харков при самолетна катастрофа.

С втората си съпруга Райна ген. Заимов има 2 деца:

• дъщеря Анна (изкуствоведка, омъжена за журналиста Николай Конакчиев) и
• син Бранимир (1958-2021), юрист, дипломат, посланик в Р. Ирландия, по-рано в Канада.

Военни звания

• Подпоручик (3 октомври 1938)
• Поручик (3 октомври 1941)
• Подполковник (30 ноември 1944)
• Полковник (6 май 1945)
• Генерал-майор (1959)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

• Портал „Военна история на България“