Бранимир Заимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бранимир Заимов
български дипломат
Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Кралски колеж Лондон
Политика
Професиядипломат
Посолство Канада
посланик1999 – 2004
ООН
зам. постоянен представител2005 – 2010
Посолство Ирландия
посланик2013 – 2018
Семейство
БащаСтоян Заимов
СъпругаАна Заимова
ДецаСтоян, Борислав и Александър
Други родниниВладимир Заимов (дядо)

Бранимир Заимов е български дипломат, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Ирландия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бранимир Стоянов Заимов е роден на 19 януари 1958 г. в София в семейството на офицера и дипломат Стоян Заимов и Райна Костадинова. Той е внук на генерал Владимир Заимов.

Средното си образование получава в Делхи, Индия. След това завършва право в СУ „Климент Охридски“, международно право в Дипломатическата академия в Москва и специализира следдипломна квалификация по право на Европейския съюз в Кралски колеж Лондон.[1]

Кариерата си започва като юрист по закрила на индустриалната собственост в Българската търговско-промишлена палата.

Постъпва в МВнР през 1989 г. Бил е началник на управление „Консулско “ (1997-1999), и.д. директор на Дирекция „ООН и глобални въпроси“.

От 2000 г. до 2004 г. е извънреден и пълномощен посланик на Българя в Канада. Преди и след това е работил в дипломатическото представителство на Република България във Великобритания. През периода 2005 – 2010 г. е зам.-постоянен представител на България в ООН (Ню Йорк) и зам.-председател на Комитета на ООН за отношенията със страната-домакин. [1]

От 2010 г. до 2013 г. е директор на дирекция „Международно право и юридически въпроси“ , а от 2013 до 2018 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Ирландия.

Бил е директор на дирекция „Международно право“ в периода 2010–2013 г. Работил е в управление „Международно право“, дирекция „ООН и глобални въпроси“, дирекция „Америка“ и дирекция „Международно право и право на ЕС“.

Почива на 17 октомври 2021 г. в София[2]


Източници[редактиране | редактиране на кода]