Жени Заимова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгения (Жени) Заимова
българска поетеса
Родена
Починала

Националност Флаг на България България
Професия поетеса
Семейство
Съпруг Йонко Розев
Стоян Заимов

Евгения (Жени) Ангелова Заимова е българска емигрантка и българска поетеса, авторка на повече от десет стихосбирки, издадени в САЩ и България. Тя е една от най-активните участнички в културния живот на българската емиграция в България и в чужбина. Съпруга е на Стоян Заимов [1] който е син на известния български генерал Владимир Заимов и внук на революционера и писател Стоян Заимов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена в съвсем обикновено семейство, Жени Заимова има късмета от рано да попадне в средите на литературния елит, в обществото на най-добрите български поети и писатели. Още като ученичка тя публикува свои стихове в списанията „Звън“ и „Обзор“, „На жената“ и други.

В България[редактиране | редактиране на кода]

В ранните си години едва 20-годишна тя мечтае да стане художничка. Към изкуството пръв я насочва Асен Белковски, ученик на Иля Репин. Жени Заимова участва в обща изложба в галерията на булевард „Цар Освободител“. След завършването си в Национална музикална академия Жени получава примамливо предложение да продължи образованието си в Швейцария. По същото време тя се запознава и с режисьора Йонко Розев и се омъжва за него, за да отхвърли богатия 60-годишен ухажор, който ѝ натрапва майка ѝ. Скоро след това обаче в пристъп на ревност той опитва да я убие, намушквайки я на 7 места с нож. Оцеляла като по чудо, тя се развежда с Йонко Розев и сключва брак със Стоян Заимов – син на генерал Владимир Заимов и нейна детска любов.

В Италия (1947 – 1956)[редактиране | редактиране на кода]

Двамата заминават за Рим, Италия, където през 1947 година синът на известния генерал е назначен за военно аташе. След края на мандата му Жени Заимова отказва да се върне в София, разбирайки, че съпругът и е изпаднал в политическа немилост. Отрича се от спокойния живот на дипломатическата съпруга в комунистическа България, за да поеме несигурния път на емиграцията. [2] Така от 1951 година Жени Заимова става „невъзвращенка“ и отнемат детето и за това, че разтрогването на брака и е по нейна вина. Останала сама с мечтата си за музикална кариера, за да се издържа тя дори започва да работи във една фабрика за конци.

Смяна на посоката[редактиране | редактиране на кода]

В Италия Жени Заимова, сблъсквайки се отрано и със скръбта, с емиграцията, с бедността и с неистовата жажда за успех, става близка приятелка с Марио Варгас Льоса и Стравински. Започва да взима уроци по музика – вижда себе си като прима на оперната сцена. Но съдбата и е отредила друго. В ателието на скулптора Асен Пейков Жени Заимова се запознава с Корадо Алваро, един от най-известните поети на Италия. „Той беше човекът с най-силно влияние над мен и като мъж, и като творец“, признава тя. Алваро я вдъхновява да напише първите си стихотворения на италиански, а смъртта му я съкрушава. Едва излекувала се от туберкулоза, Жени Заимова се разболява от рак. Силната ѝ жажда за живот побеждава и на 10 декември 1956 година тя се качва на трансатлантически кораб, с който поема към Америка.

В Америка (1957 – 1993)[редактиране | редактиране на кода]

В страната на неограничените възможности Жени Заимова потъва в мизерия, но не се предава. Рисува картички, дава частни уроци и се изхранва сама. Като болнава и безпарична емигрантка тя все пак успява да си стъпи на краката в Ню Йорк. Големи афиши с нейни снимки рекламират радио шоуто, в което участва, канят я на музикални записи и много телевизионни предавания. На 17 декември 1962 година Жени Заимова получава американското си гражданство, а през 1971 година в град Ню Йорк тя издава първата си стихосбирка „Балкански Ек“.

През 70-те години Жени Заимова издава първите си стихосбирки на английски. Те веднага привличат вниманието на критиката, започват да валят покани за участие в международни конгреси и конференции. Премества се да живее в Калифорния през 1972 година, но смъртта на сина и Владимир през същата година в самолетна катастрофа слага край на този сравнително спокоен период от нейния живот. Тя почти нелегално се завръща в България единствено и само за погребението му, след което отново отпътува за Америка.

Отново в България[редактиране | редактиране на кода]

След 10 ноември 1989 година Жени Заимова се завръща за постоянно в България и се превръща в поетеса на 20 век с живот, който е една истинска сага. Жена, която е познала най-големите злощастия, но нито за миг не е загубила вярата си, достойнството си и човечността. Прокудена, тя е участвала в дейността на българите в странство с вътрешен порив и артистично изящество. Мнозина нейни почитатели я увещават да напише автобиографията си, но тя отказва. Едва когато Георги Цанков предлага на съпругата си Зоя Захариева да напише книга за поетесата, животът и влиза между кориците на книгата „Бог ръка ми е подал“, украсена с портрет, излязъл изпод четката на Дора Бонева.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1978 година са записани най-хубавите и творби в авторско изпълнение за златния фонд на Конгресната библиотека във Вашингтон. Жени получава множество престижни литературни награди в Америка и Европа. [3]

Жени Заимова умира на 11 януари 2005 година и е погребана в град София.

Издадена литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Песни разпилени“ – издадена 1971 г.
  • „Щъркели“ – издадена 1972 г.
  • „Мартеници“ – издадена 1978 г.
  • „Тракийско злато“ . София, Редакция „Ню Йорк: Балкански ек“, 1981.
  • „The Star Obscure“ . София, Редакция „Luxembourg: Euroeditor“, 1985.
  • „Lettres a Corrado Alvaro“ . София, Редакция „Luxembourg: Euroeditor“, 1986.
  • „Прокудената“ . София, Редакция „Офсетграфик“, 1990.
  • „Отвъд океана“ – от Жени Заимова. София, Редакция „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0764-1.
  • „Недопята песен“ . София, Редакция „Универс'90“, 1997. ISBN 9549024512.
  • „Избрани стихове“ – от Жени Заимова. София, Редакция „Св. Климент Охридски“, 2000. ISBN 954-07-1416-8.
  • „Безкрайна броеница“ . София, Редакция „Св. Климент Охридски“, 2001. ISBN 954-07-1579-2.
  • „177 сонети“ . София, Редакция „Св. Климент Охридски“, 2002. ISBN 954-07-1719-1.
  • „Броеницата продължава“ . София, Редакция „Б.Н.М.“, 2003. ISBN 954-91296-9-1.
  • „Мост през океана“ . София, Редакция „Б.Н.М.“, 2004. ISBN 9549308499.

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жени Заимова. // публикувано от bgemigration.org, раздел: Архиви. Посетен на 11.08.2016. (на български)
  2. Жени Заимова. // Написано от krassko. публикувано от krassko.blog.bg, 20.11.2009, раздел: Изкуство. Посетен на 11.08.2016. (на български)
  3. Жени Заимова. // Написано от ОМ Приятели. публикувано от openom.eu, 06.08.2012, раздел: Изкуство. Посетен на 11.08.2016. (на български)
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград          Портал „България“         Портал „България