Николай Аретов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Николай Аретов
български литературен историк
Николай Аретов през 2010 г.
Николай Аретов през 2010 г.

Роден
14 март 1954 г. (64 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Великотърновски университет
Работил в Институт за литература при БАН
Публикации „Убийство по български“ (1994)
„Национална митология и национална литература“ (2006)

Николай Аретов Аретов е български филолог, литературен критик и историк, преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 март 1954 година в София. Завършва българска филология (втора специалност „Френски език“) във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1978 година. След това е учител по български език и литература в СПТУ и гимназия в град Якоруда (1978–1980) и редактор в списание „Читалище“ (1980–1982). От 1982 година работи в Института за литература при Българската академия на науките, редактор е в списание „Литературна мисъл“, заместник главен редактор от 2000 година, главен редактор от 2012. Хоноруван преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” (1991–1999), в Нов български университет (от 1994), в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (от 2004).

Главен редактор е на издателство „Кралица Маб“.

Идеи и научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Николай Аретов започва да публикува през 1979 година. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература и култура, сравнителното литературознание, теория и критика на превода, криминалния роман, национализма и националната идентичност. Превежда от английски трудове по история и културология (Антъни Смит, Питър Шугър). Издирва и публикува неиздавани или малко познати произведения на български автори от миналото - Васил Попович, Владимир Полянов, Асен Христофоров. Той е организатор и участник в международни изследователски проекти, като Балкански идентичности в българската култура. Негови студии са публикувани в Полша, Република Македония, Чехия, Белгия, САЩ и други.

Членства[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър и Рахил Душанови. Нар. просвета, 1988.
  • Преводната белетристика от първата половина на XIX в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски, 1990.
  • Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски, 1994. (2 доп. изд. С.: Кралица Маб, 2007) ISBN 978-954-533-076-6
  • Българското възраждане и Европа. С.: Кралица Маб, 1995. (2 изд. 2001) ISBN 954-376-003-4
  • Енциклопедия на българската възрожденска литература. В. Търново: Абагар, 1996 (В колектив с Ив. Радев, Р. Русинов, Г. Петков, Р. Радев, Ел. Налбантова). ISBN 954-427-251-8
  • Васил Попович. Живот и творчество. С.: Кралица Маб, 2000. ISBN 954-533-030-2
  • Литература за 10 клас. Учебно помагало. С.: Анубис, 2000. (В колектив със С. Хаджикосев, К. Протохристова, Р. Божанкова, Р. Симеонов). (2 преработено изд. 2001).
  • Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от XVIII и XIX век. С.: Кралица Маб, 2006. ISBN 978-954-533-076-6
  • Българска литература. XVIII-XIX век. Един опит за история. С.: Анубис, 2006. (с Николай Чернокожев). ISBN 978-954-426-725-4
  • Българската литература от епохата на националното възраждане. С.: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-099-5
  • Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене. С.: Кралица Маб, 2011, 256 с. ISBN 978-954-533-109-1
  • Софроний Врачански. Живот и дело. С.: Кралица Маб, 2017. ISBN 978-954-533-158-9

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]