Николай Аретов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Аретов
български литературен историк
Николай Аретов през 2010 г.
Николай Аретов през 2010 г.

Роден

Националност Флаг на България България
Образование Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Научна дейност
Област Филология
Работил в Институт за литература при БАН
Публикации „Убийство по български“ (1994)
„Национална митология и национална литература“ (2006)

Николай Аретов Аретов е български филолог, литературен критик и историк, преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 март 1954 г. в София. Завършва българска филология (втора специалност „Френски език“) във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1978 г. След това е учител по български език и литература в СПТУ и гимназия в Якоруда (1978 – 1980) и редактор в списание „Читалище“ (1980 – 1982). От 1982 г. работи в Института за литература при Българската академия на науките, редактор е в списание „Литературна мисъл“, заместник главен редактор от 2000 г., главен редактор от 2012 г. Хоноруван преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (1991 – 1999), в Нов български университет (1999-2011), в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (от 2004).

Главен редактор е на издателство „Кралица Маб“.

Идеи и научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Николай Аретов започва да публикува през 1979 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература и култура, сравнителното литературознание, теория и критика на превода, криминалния роман, национализма и националната идентичност. Превежда от английски трудове по история и културология (Антъни Смит, Питър Шугър). Издирва и публикува неиздавани или малко познати произведения на български автори от миналото – Васил Попович, Владимир Полянов, Асен Христофоров. Той е организатор и участник в международни изследователски проекти, като Балкански идентичности в българската култура. Негови студии са публикувани в Полша, Северна Македония, Чехия, Белгия, САЩ и други.

Членства[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър и Рахил Душанови. София: Народна просвета, 1988.
  • Преводната белетристика от първата половина на XIX в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. София: Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1990.
  • Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. София: Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1994. (2 доп. изд. С.: Кралица Маб, 2007) ISBN 978-954-533-076-6
  • Българското възраждане и Европа. София: Кралица Маб, 1995. (2 изд. 2001) ISBN 954-376-003-4
  • Енциклопедия на българската възрожденска литература. В. Търново: Абагар, 1996 (В колектив с Ив. Радев, Р. Русинов, Г. Петков, Р. Радев, Ел. Налбантова). ISBN 954-427-251-8
  • Васил Попович. Живот и творчество. София: Кралица Маб, 2000. ISBN 954-533-030-2
  • Литература за 10 клас. Учебно помагало. София: Анубис, 2000. (В колектив със С. Хаджикосев, К. Протохристова, Р. Божанкова, Р. Симеонов). (2 преработено изд. 2001).
  • Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от XVIII и XIX век. София: Кралица Маб, 2006. ISBN 978-954-533-076-6
  • Българска литература. XVIII-XIX век. Един опит за история. София: Анубис, 2006. (с Николай Чернокожев). ISBN 978-954-426-725-4
  • Българската литература от епохата на националното възраждане. София: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-099-5
  • Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене. София: Кралица Маб, 2011, 256 с. ISBN 978-954-533-109-1
  • Софроний Врачански. Живот и дело. София: Кралица Маб, 2017. ISBN 978-954-533-158-9
  • Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма. Първо издание. 366 с. София: Кралица Маб, 2019, ISBN 978-954-533-178-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Речник по нова българска литература (1878-1992). София: Хермес, 1994.
  • Енциклопедия на българската възрожденска литература. Велико Търново, 1996.
  • Култура, идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Николай Аретов. София: ИК „Проф. Марин Дринов“, 2016. ISBN 9789543228706