Боян Биолчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за учения. За революционера от ВМОРО вижте Боян Биолчев (революционер).

Боян Биолчев
български филолог
Боян Биолчев на протест на Софийския университет пред Народното събрание, 16 ноември 2010 г.
Роден

Учил вЯгелонски университет
Софийски университет
Научна дейност
Областлитературна критика
Работил вСофийски университет
Публикации„Отвъд мита“ (1999)
Литература
Жанроверазказ, новела, роман
Известни творби„Амазонката на Варое“ (2005)
Награди„Вик“ (2006)
Голяма награда за литература на Софийския университет (2008)
Семейство
БащаАсен Биолчев
СъпругаМариана Евстатиева
Боян Биолчев в Общомедия

Боян Асенов Биолчев е български учен филолог (полонист, славист и литературовед) – академик, професор и ректор на Софийския университет (1999 – 2007), писател (сценарист, романист, разказвач, детски автор), редактор и киноактьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София през 1942 година. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО[1][2] и македоно-одрински опълченец.[3]

Завършва гимназия в София. Следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962 – 1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като аспирант в Софийския университет (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1977 г. защитава докторска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски“ под ръководството на Куйо Куев,[4] а в 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс“. От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда „Адам Мицкевич – между осанката на народния пророк и homo ludens“. От 1996 г. е професор.

През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноември 2007 година е ректор на Софийския университет.

На протеста на СУ, 16.11.2010 г.

Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция „Сравнително литературознание“ на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. Патра, Гърция. Бил е главен редактор на вестник „Софийски университет“ (1980 – 1991), член на редколегията на списание „Летописи“ (1991 – 1997) и на редакционния съвет на „Литературен вестник“ от 1996 г.

От 1965 г. е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-ина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът „Сатурнов кръг“ и романът „Амазонката на Варое“.

Председател е на Обществения съвет към БНТ от 2018 г.

Женен е за кинорежисьорката Мариана Евстатиева.[5]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научни книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пътят на едно Възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс“. 1987.
  • „Отвъд мита“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, 258 с.

Художествена проза[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пробуждане“ (сборник с разкази). 1975.
  • „Сапфир“ (сборник с новели). 1979.
  • „Очите плачат различно“ (роман). София: Профиздат, 1981, 204 с.
  • „Сатурнов кръг“ (роман). София: Профиздат, 1983, 151 с.[8]
  • „Холтер-87“ (сборник с новели). 1990.
  • „Мираж под наем“ (сборник с новели). Велико Търново: Абагар, 1991, 123 с.
  • „Бюро намерени вещи през 2001 г.“ (сборник с разкази). 1992.
  • „Нищо за продан“ (сборник с новели). София: Христо Ботев, 1994, 213 с.
  • „Зуброва трева“ (сборник с разкази).
  • „Внезапна арена“ (сборник с разкази). София: Хемус, 1995, 117 с.
  • „Писма от рая“ (сборник с разкази).
  • „Листа от ада“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996, 137 с.
  • „Усещане за България“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 32 с. (ISBN 954-07-1398-6)
  • „Държавата Урария“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 231 с.[9]
  • „Сладко нищо“ (сборник с разкази). София: Анубис, 2001.[10]
  • „Амазонката на Варое“ (роман). София: Труд, 2005, 358 с. (ISBN 954-528-561-3)[11]
  • „Белег“ (сборник с разкази). София: Стандарт, 2006, 140 с. (ISBN 954-90426-3-4)[12]
  • „Летен сняг“ (сборник с разкази). Пловдив: Жанет-45, 2009 (ISBN 978-954-491-527-8)
  • „Антарктида – окото на Космоса“ (реалити роман). София: Стандарт, 2011, 104 с. (ISBN 978-954-2934-27-1)

Книги за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Градината на чичо Блум“. София: Отечество, 1984, 104 с.
  • „Божко Еколожко“. Велико Търново: Фабер, 2011.

Учебници[редактиране | редактиране на кода]

  • Учебник по литература за 6. клас (в съавторство със София Ангелова, Деян Янев и Мартен Калеев). София: Анубис-Булвест 2000, 2017.
  • Учебник по литература за 7. клас (в съавторство с Николай Аретов и Нели Илиева). София: Анубис-Булвест 2000, 2018.
  • Учебник по литература за 9. клас (в съавторство с Борис Минков, Николай Аретов и Веселина Тонева). София: Анубис-Булвест 2000, 2018.
  • Учебник по литература за 10. клас (в съавторство с Борис Минков, Нели Илиева и Веселина Тонева). София: Анубис-Булвест 2000, 2019.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като сценарист[редактиране | редактиране на кода]

Като актьор[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Биолчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Биолчев
(1837 – 1894)
 
 
Никола Биолчев
(? – 1907)
 
 
 
Коста
Биолчев-Карата
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Виктория Митанова
(1878 – 1951)
 
Боян Биолчев
(1870 — 1933)
 
 
Илия Биолчев
(1880 - 1937)
 
Милан Биолчев
(1876 - 1950)
 
Параскева Лозанчева
(1880 - 1936)
 
Анастас Лозанчев
(1870 - 1945)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен Биолчев
(1906 – 1997)
 
Екатерина Джингова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Боян Биолчев
(р. 1942)
 
Мариана Евстатиева
(р. 1939)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Людмила Първанова, Гоце се криел в дома на Биолчеви, в-к „Стандарт“, бр. 3843, 14 септември 2003 г.
  2. Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование[неработеща препратка] (мъртъв линк)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
  4. plus.bg.cobiss.net // Архивиран от оригинала на 2021-10-24. Посетен на 2021-10-24.
  5. Кратка биография на Боян Биолчев, Литернет
  6. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  7. Biolchev Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
  8. plus.bg.cobiss.net // Архивиран от оригинала на 2021-10-24. Посетен на 2021-10-24.
  9. Амелия Личева, „Текстуализация на българското“, рец. във в. „Култура“, бр. 47 (2056), 27 ноември 1998 г.
  10. Амелия Личева, „Сладко четене“, рец. във в. „Култура“, бр.9, 9 март 2001 г.
  11. Стоян Атанасов, „Един пионерен роман в българската литература“, рец. във в. „Монд Дипломатик“, март 2006 г.
  12. Дияна Иванова, „Допуснах тишината“, рец. в електронно списание LiterNet, 27 януари 2007, № 1 (86)
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]