Асен Биолчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Биолчев
български лесовъд
Роден
Починал
Националност българин
Семейство
Баща Боян Биолчев
Деца Боян Биолчев

Асен Боянов Биолчев е български лесовъд и университетски преподавател, професор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 август 1906 г. в София в семейството на Боян Биолчев. През 1930 г. завършва лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. От 1940 до 1946 г. е началник на отдела за укрепване на пороищата и залесяване при Централния горски изследователски институт. През 1946 г. е избран за професор, от 1949 до 1973 г. е ръководител на катедра Почвена ерозия и укрепване във Висшия лесотехнически институт в София, а между 1960 – 1965 г. негов ректор. От 1956 до 1970 г. завежда секция Почвена ерозия при Научноизследователския институт по почвознание „Никола Пушкаров“.[1]

Негов син е проф. Боян Биолчев. Умира на 28 септември 1997 г.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Научните му интереси са в областта на ерозията и борбата с нея. По значими негови трудове са:

  • „Принос към изучаване на реставрационната способност на наши поройни земи“ (1933, в съавторство с Т. Димитров);
  • „Ерозия и борбата с нея“ (1959);
  • „Картосхема за районите с преобладаваща степен на почвената ерозия в България“ (1959, в съавторство).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 263.