Направо към съдържанието

Никола Биолчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Биолчев
български революционер
Роден
неизв.
Починал

Никола Илиев Биолчев (Биволчев[1]), известен като Ничо Биолчев, е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биолчев е роден в град Прилеп, Османската империя, днес Северна Македония. Произхожда от големия род Биолчеви. Занимава се с търговия. През пролетта на 1867 година е сред снователите е на прилепското читалище „Надежда“.[2][3] В 1884 година е избран за член на Прилепската българска община.[1] Председател е на Прилепското училищно настоятелство. Присъединява се към ВМОРО. В 1899 година е избран за член на Прилепския околийски революционен комитет, а от октомври 1901 година го оглавява.[4] Освен него в ръководството са Тале Христов, Кочо Иванов, Коце Берберот, Коста Груев и Гьорче Брайлоец.[5] Ранен е от върховисти в отговор на убийството на Голалев.[6]

Умира през април 1907 година в Битоля.[7]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Биолчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Биолчев
(1837 – 1894)
 
 
Никола Биолчев
(? – 1907)
 
 
 
Коста
Биолчев-Карата
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Виктория Митанова
(1878 – 1951)
 
Боян Биолчев
(1870 — 1933)
 
 
Илия Биолчев
(1880 - 1937)
 
Милан Биолчев
(1876 - 1950)
 
Параскева Лозанчева
(1880 - 1936)
 
Анастас Лозанчев
(1870 - 1945)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен Биолчев
(1906 – 1997)
 
Екатерина Джингова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Боян Биолчев
(р. 1942)
 
Мариана Евстатиева
(р. 1939)
 
  1. а б Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи (1878-1885), книга първа. София, Синодално издателство, 1969, стр. 579.
  2. Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 29.
  3. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 148.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
  5. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 35.
  6. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 164.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 50.