Тале Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за прилепския деец на ВМОРО. За преспанския войвода на ВМОРО и ВМРО вижте Тале Андонов.
Тале Христов
български революционер
Роден
Починал
19 юли 1903 г. (25 г.)
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Тале Христов в Общомедия

Тале Христов с псевдоним Егмонт[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Христов (девети в първата колона).

Тале Христов е роден в бедно семейство[4] на 29 юни 1878 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Завършва III клас в българското класно училище в Прилеп, след което учи в българската гимназия в Битоля, където се включва в редиците на ВМОРО.[4] Активно участва в кръжока на Вътрешната организация, ръководен от Даме Груев.[5] В 1900 година завършва гимназията и става учител в едно битолско село. За притежание на забранени книги е арестуван и осъден на 1 година затвор. Лежи в затвора заедно с Даме Груев.[4]

След освобождението си в 1901 – 1902 година е учител в Прилеп. По време на учителстването си работи за засилване на революционната организация в Прилепско и е член на ръководното тяло на Прилепския революционен комитет. Участва като делегат на Прилепския революционен район на Смилевския конгрес. След конгреса през юни влиза в четата на Петър Ацев,[4] а още с тях е Александър Спирков от Тиквешко. На 6 (19) юли 1903 година четите на Петър Ацев и Никола Пешков, заедно с тридесетина граждани прилепчани — всичко около 80 души, са ненадейно нападнати в местността Студеница край Беловодица от 20—30 жандарми.[6] Пристига и войска от гарнизона в Дуйне. Четниците са обстрелвани от няколко страни и се сражават поединично и на малки групи. Загиват 18 четници, главно от гражданите, между които Тале Христов,[7] учителят Димитър Сливянов,[8] йеромонахъ Козма, Григор Ракиджиев, Йордан Нунев и други.[9] Тале Христов е тежко ранен и умира скрит в една пещера.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 40.
  2. ↑ Кратка биография на Тале Христов
  3. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 180.
  4. ↑ а б в г д Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 146.
  5. ↑ Баждаров Георги, Мойте спомени, София, 1929 г., архив на оригинала от 14 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080214230544/http://www.centers.macedonia-science.org/page.php?16, посетен на 25 април 2010 
  6. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 502.
  7. ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 320.
  9. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 321.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тале_Христов&oldid=11117096“.