Дуйне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дуйне
Дуње
— село —
Панорама на Дуње (1).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2575° с. ш. 21.6922° и. д.
Дуйне
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина690 m
Население77 души (2002)
Пощенски код7506, 7500
МПС кодPP
Дуйне в Общомедия

Дуйне или Дуне или Дуня (тъй като н е палатализиран се среща и днес неправилното изписване Дунье, на македонска литературна норма: Дуње) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северниата част на областта Мариово, на 29 km южно от общинския център Прилеп. Селото е на надморска височина от 690 метра. Землището му е много голямо – 43,8 km2, като в него пасищата са 2487 ха, обработваемите земи 1339,1 ха, а горите само 15,6 ха.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 13 1 920
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 23 2655
Дефтер № 73 от 1519 г. 56 4 2 3259
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 43 9 2 3792
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 37 5 1 2092

В XIX век Дуйне е голямо село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1864 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дуни (Douni) е посочено като село със 125 домакинства и 515 жители българи и 8 цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Дуйнье има 1224 жители, от тях 1200 българи християни и 24 цигани.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дуние има 1024 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Първата световна война 5 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[7]

В 1918 година Петър Карчев, кореспондентът на Четвърта пехотна преславска дивизия, разквартирувана в Мариово пише:

„ Крушевица и Дуня дават пълна представа за общата бедност на Мориховската област. Тези места дават според мене идея и за най-ниското жизнено ниво, което можеше да се срещне през онези години в Македония. Животът на местните хора напомняше в общи черти нивото на едни от най-изостаналите човешки общежития на Балканите. Може би само някои откъснати от шумния живот места в Албания съперничеха на Морихово по своята примитивност и бедност. Къщите бяха каменни и представляваха вътре едно общо помещение, покрай една от стените на което се намираше огнище. Домочадията са лежали върху пръстения под на подложена слама. Едната половина на същото помещение беше постоянно жилище на кравите и конете. Отделни сайванти за добитъка нямаше. Жилищата бяха покрити с ръжена слама – а една част от тях – с каменни плочи. Не можеше и да става дума за никаква хигиена в съвместния с добитъка живот на мориховските жители. Предполагам, че с това моше да се обясни отчасти и силното разпространение на сифилиса в Мориховско, особено в някои от селата като Дуня например.[8] “

Според Георги Трайчев Дуйне има 138 къщи с 1224 жители българи.[9]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис. Йорд. Георгиев от Прилеп е български кмет на Дуйне от 4 октомври 1941 година до 10 април 1942 година. След това кметове са Никола В. Николов (10 април 1942 - 20 октомври 1942), Тодор Д. Цветков от Горно Пещене (25 ноември 1942 - 1943), Колю Ст. Колев от Ловеч (26 януари 1944 - 26 април 1944) и Янко Хр. Янков от Свищов (26 април 1944 - 26 май 1944).[10]

В селото има основно училище до IV отделение, има поща, земеделска кооперация.[1]

Преброявания в Югославия и Северна Македония[1][редактиране | редактиране на кода]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 594 713 778 731 333 165 145 77
македонци 710 775 728 332 165 145 77
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 1 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 1 3 2 1 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 1 0 1 0 0 0 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дуйне
Починали в Дуйне
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Велев Илчев (Генчев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Ванчо Наумов (? – 1903), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Томов Попов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Гигов Рибаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Йосиф Петров Пенков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Колю Делчев Илиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Ламбринов (1868 - 1918), български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Андреев Мешев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Бобарев (1880 - 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Стефанов Георгиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Фердинанд Георгиев Шопов, български военен деец, офицерски кандидат, загинал през Първата световна война[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Дуње (Dunje) – Прилепско Мариово. // Итар Пејо. Посетен на 3 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-03 в Wayback Machine.
  2. ↑ Св. Димитрија село Дуње. // Итар Пејо. Посетен на 25 юни 2019 г.
  3. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  7. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
  8. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 462.
  9. ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  10. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  11. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  12. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 539, л. 7
  13. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 388, л. 8
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 140, л. 12, 13
  15. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 16
  16. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 46, 47; а.е. 374, л. 40
  17. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 568, л. 35
  18. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15
  19. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 9
  20. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 539, л. 59
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 538, л. 76
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дуйне&oldid=11365748“.