Полчище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полчище
Полчиште
— село —
41.1486° с. ш. 21.8228° и. д.
Полчище
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина910 m
Население31 души (2002)
Пощенски код7508
МПС кодPP
Полчище в Общомедия
Пощенска картичка от Първата световна война

Полчище или Полчища (на македонска литературна норма: Полчиште) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в планината Козяк, в областта Мариово, южно от общинския център Прилеп, на надморска височина от 910 метра. Има огромно землище от 83 km2 – пасища 3646 ха, гори 3069 ха и обработваеми земи 1336 ха.[1] На връх Панделе край Полчище е разположен манастирът „Свети Пантелеймон“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 17 1 6 1284
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 25 566
Дефтер № 73 от 1519 г. 58 4 4 2600
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 35 11 3036
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 7 1 702

В XIX век Полчище е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Полчища (Poltchischta) е посочено като село с 80 домакинства и 317 жители българи и 5 цигани.[3] Църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е от втората половина на XIX век.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Полчища има 696 жители, от които 680 българи християни и 16 цигани.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Плачища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 96 къщи.[6]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Плочица има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[7] За това училище учебната 1907 – 1908 година завършва предсрочно, на 4 май, без изпит поради заплахи на гръцки андарти да нападнат селото.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Според Георги Трайчев Полчища има 90 къщи с 696 жители българи.[10]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]

Преброявания в Югославия и Северна Македония[1]
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 835 914 824 479 193 64 45 31
македонци 914 823 478 192 64 45 31
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 0 1 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 1 1 0 0 0 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Полчище
  • Спиро Гьорев (? – 1908), ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит в родното си село от турци[11]
  • Илия (Илияс), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Полчиште (Polciste) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. Манастир Св. Пантелејмон на врвот Панделе во близина на село Полчиште // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2019-06-23. Посетен на 24 юни 2019 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
  4. Црква „Вознесение Христово“, село Полчиште // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  8. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, стр. 252.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  10. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  11. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
  12. Ηλίας (3) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.