Направо към съдържанието

Веселчани

Тази статия е за селото в Северна Македония. За квартала на Кърджали вижте Веселчени (квартал).

Веселчани
Веселчани
— село —
Поглед към Веселчани от жп линията Прилеп – Битоля
Поглед към Веселчани от жп линията Прилеп – Битоля
41.2722° с. ш. 21.4417° и. д.
Веселчани
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина578 m
Население98 души (2002)
Пощенски код7512
МПС кодPP
Веселчани в Общомедия

Веселчани (на македонска литературна норма: Веселчани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Селото е разположено в областта Пелагония.

В XIX век Веселчани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Илия“ е от 1857 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Веселчане (Vesseltchané) е посочено като село с 24 домакинства със 113 жители българи.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Веселчани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Веселчани има 350 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Веселчани има 160 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Веселчани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 98 жители, всички македонци.[7]

Родени в Веселчани
  • Димко Василев, 25-годишен , македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 4-та битолска дружина[8]
  1. Црква „Свети Илија“, село Веселчани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.