Веселчани
Тази статия е за селото в Северна Македония. За квартала на Кърджали вижте Веселчени (квартал).
|
Веселчани Веселчани |
|
|---|---|
| — село — | |
 Поглед към Веселчани от жп линията Прилеп – Битоля |
|
  Веселчани |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 578 m |
| Население | 98 души (2002) |
| Пощенски код | 7512 |
| МПС код | PP |
| Веселчани в Общомедия | |
Веселчани (на македонска литературна норма: Веселчани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Пелагония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Веселчани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Илия“ е от 1857 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Веселчане (Vesseltchané) е посочено като село с 24 домакинства със 113 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Веселчани има 350 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Веселчани има 160 българи екзархисти и работи българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Веселчани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 98 жители, всички македонци.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква „Свети Илија“, село Веселчани. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-11-08
| |||||||||||
Портал „