Веселчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За квартала на Кърджали вижте Веселчени (квартал).

Веселчани
Веселчани
— село —
Поглед към Веселчани от жп линията Прилеп – Битоля
Поглед към Веселчани от жп линията Прилеп – Битоля
North Macedonia relief location map.jpg
41.2722° с. ш. 21.4417° и. д.
Веселчани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Пелагония
Надм. височина 578 m
Население (2002) 98 души
МПС код PP
Веселчани в Общомедия

Веселчани (на македонска литературна норма: Веселчани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Пелагония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Веселчани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Илия“ е от 1857 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Веселчане (Vesseltchané) е посочено като село с 24 домакинства със 113 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Веселчани има 350 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Веселчани има 160 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Веселчани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 98 жители, всички македонци.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црква „Свети Илија“, село Веселчани. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.76-77.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Прилеп Flag of Prilep.png
Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуйне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленище | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица

Исторически села: Мелница | Пещерица | Писокал

     Портал „Македония“         Портал „Македония