Тройкърсти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тройкърсти
Тројкрсти
— село —
Поглед на дял от селото Тройкърсти
Поглед на дял от селото Тройкърсти
41.2369° с. ш. 21.4086° и. д.
Тройкърсти
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина561 m
Население81 души (2002)
Пощенски код7512
МПС кодPP
Тройкърсти в Общомедия

Тройкърсти или Тройкръсти (на македонска литературна норма: Тројкрсти) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Пелагония.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторски надпис от църквата „Света Троица“ в Тройкърсти

В XIX век Тройкърсти е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тройкръсти (Troïkrasti) е посочено като село със 16 домакинства с 63 жители българи.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тройкърсти е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тройкърсти има 150 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Тройкърсти има 112 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото са доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 81 жители, от които 80 македонци и един друг.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тройкърсти

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007