Ерековци
|
Ерековци Ерековци |
|
|---|---|
| — село — | |
  Ерековци |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 385 души (2002) |
| Пощенски код | 7514 |
| МПС код | PP |
| Ерековци в Общомедия | |
Ерековци (на македонска литературна норма: Ерековци) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Пелагония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Ерековци е смесено село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Елеклер (Eleklère) е посочено като село с 61 домакинства със 189 жители мюсюлмани, 85 българи и 5 цигани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ерековци има 478 жители, от тях 110 българи християни, 360 турци и 8 цигани.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ероковци има 110 българи екзархисти.[3]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Ерековци живеят 425 турци и 129 българи.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 385 жители, от които 382 македонци, един сърбин и двама други.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 148-149.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| |||||||||||
Портал „