Ерековци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ерековци
Ерековци
— село —
41.2128° с. ш. 21.4831° и. д.
Ерековци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина580 m
Население385 души (2002)
Пощенски код7514
МПС кодPP
Ерековци в Общомедия

Ерековци (на македонска литературна норма: Ерековци) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Пелагония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ерековци е смесено село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Елеклер (Eleklère) е посочено като село с 61 домакинства със 189 жители мюсюлмани, 85 българи и 5 цигани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ерековци има 478 жители, от тях 110 българи християни, 360 турци и 8 цигани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ерековци е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ероковци има 110 българи екзархисти.[4]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Ерековци живеят 425 турци и 129 българи.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 385 жители, от които 382 македонци, един сърбин и двама други.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007