Големо Коняри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Големо Коняри
Големо Коњари
— село —
„Света Троица“
„Света Троица“
41.3431° с. ш. 21.4403° и. д.
Големо Коняри
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина585 m
Население699 души (2002)
Пощенски код7509
МПС кодPP
Големо Коняри в Общомедия

Големо Коняри (на македонска литературна норма: Големо Коњари) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Пелагония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Големо Коняри е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Големо Конаре (Golémo-Konaré) е посочено като село със 74 домакинства с 67 жители мюсюлмани и 258 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Койнари Голѣмо има 590 жители, от които 550 българи християни и 40 турци.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Големо Коняре е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак със 77 къщи.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Голямо Конаре има 400 българи екзархисти.[4]

Църквата „Света Троица“ е от 1912 година. Изградена е по инициатива на свещеник Велян Цветанов. Осветена е в 1925 година от епископ Йосиф Битолски. В 1977 годинае реновирана и живописта е цялостно покрита. Иконите са изписани в 1913 година от неизвестен автор. Сградата е еднокорабна, засводена с женска църква.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 жители на Голямо Коняри са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 699 жители, всички македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Големо Коняри

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  5. Црква „Света Троица“, село Големо Коњари // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-08 
  8. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.