Големо Коняри
| Големо Коняри Големо Коњари | |
| — село — | |
 „Света Троица“ | |
  Големо Коняри | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 585 m |
| Население | 699 души (2002) |
| Пощенски код | 7509 |
| МПС код | PP |
| Големо Коняри в Общомедия | |
Големо Коняри (на македонска литературна норма: Големо Коњари) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Пелагония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Големо Коняри е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Големо Конаре (Golémo-Konaré) е посочено като село със 74 домакинства с 67 жители мюсюлмани и 258 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Койнари Голѣмо има 590 жители, от които 550 българи християни и 40 турци.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Големо Коняре е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак със 77 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Голямо Конаре има 400 българи екзархисти.[4]
Църквата „Света Троица“ е от 1912 година. Изградена е по инициатива на свещеник Велян Цветанов. Осветена е в 1925 година от епископ Йосиф Битолски. В 1977 годинае реновирана и живописта е цялостно покрита. Иконите са изписани в 1913 година от неизвестен автор. Сградата е еднокорабна, засводена с женска църква.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 жители на Голямо Коняри са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 699 жители, всички македонци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Големо Коняри
Гоце Седлоски (р.1974), футболист и треньор от Северна Македония
Мирче Свекяров (Свойкяров, ? - 1907), войвода от ВМОРО, убит в Ниш от сърби[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Црква „Света Троица“, село Големо Коњари // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
| |||||||||||
