Голем Радобил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голем Радобил
Голем Радобил
— село —
Поглед на Голем Радобил
Поглед на Голем Радобил
41.3792° с. ш. 21.8072° и. д.
Голем Радобил
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областРаец
Надм. височина1003 m
Население107 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Голем Радобил в Общомедия

Голем Радобил (на македонска литературна норма: Голем Радобил) е село в община Прилеп, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е планинско, разположено източно от общинския център Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Голем Радобил е село в Тиквешка кааза на Османската империя. Викторен Галабер, който посещава селото през 1866 година, отбелязва, че Grand Radoubil e малко село, което „се намира насред планината и бедните къщи са пръснати по височините“. Старата църква е опеделена като „малка и бедна“, до нея се намира надгробен камък с надпис на гръцки.[1]

Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1870 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Големо Радобил (Radobil-golémo) е посочено като село в Прилепска каза с 64 домакинства и 271 жители българи и 8 цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Голѣмъ Радобилъ има 700 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Големо Радобил има 720 българи екзархисти.[5]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

Радобил [е] християнско свободно село около 120 къщи. Едно от най-богатите села [в Тиквеш].[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 107 жители, всички македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Голем Радобил
  • Ристе, учител, учи в килийно училище в Трояци, след което отваря свое училище в Прилеп през първата половина на XIX век[8][9]
  • Трайко Божков (1918 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Атанас Йовчески (1952 – 2008), офицер, генерал-лейтенант от Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Галабер. Викторен, Двадесет и две години сред българите. Дневник. том първи (1862-1866). Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София, 1998 // Galabert, Victorin. Vingt-deux années parmi les bulgares. Journal. Tome premier (1862-1866). Editions de l’université «Sv. Kliment Okhridski». Sofia, 1998, с. 408-411.
  2. Црква „Свети Никола“, село Големо Радобил // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  6. Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 19.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-10 
  8. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 573.
  9. Църнушанов, Коста. Килийните училища и учители в Прилеп, - в: Сто години ново българско училище в г. Прилеп, 1943, с. 36-38.