Загорани
|
Загорани Загорани |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Загорани |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 609 m |
| Население (2002) | 108 души |
| МПС код | PP |
| Загорани в Общомедия | |
Загорани (на македонска литературна норма: Загорани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Пелагония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В ΧΙΧ век Загорани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1890 година.[1] В селото има и манастир „Свети Никола“.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Загоране (Zagorané) е посочено като село с 35 домакинства със 163 жители българи и 51 цигани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Загорани има 200 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Загорани има 144 българи екзархисти.[5]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Загорани живеят 7 турци и 293 българи.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 108 жители, всички македонци.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква „Свети Константин и Елена“, село Загорани. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
- ↑ Манастир „Свети Никола“, село Загорани. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 150-151.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Прилеп | 
| |
|---|---|---|
| Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуйне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленище | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица
| ||
Портал „
