Кърстец
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Кръстец.
| Кърстец Крстец | |
|---|---|
| — село — | |
_02.jpg) | |
  Кърстец | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Бабуна планина |
| Надм. височина | 1362 m |
| Население | 1 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Кърстец в Общомедия | |
Кърстец (на македонска литературна норма: Крстец) е село в Община Прилеп, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено високо в Бабуна планина, източно от общинския център Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Кърстец е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кърстец (Krstetz) е посочено като село с 26 домакинства и 100 жители българи.[1] Църквата „Свети Никола“ е от 1881 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кърстецъ има 300 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кръстец има 176 българи екзархисти и работи българско училище.[4]
При избухването на Балканската война 4 души от Кърстец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител, македонец.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кърстец
Димко, деец на ВМОРО, участвал в убийството на сърбоманския войвода Вангел Скопянчето в 1915 година[7]
- Починали в Кърстец
- Димко Кочовски (? – 1907), български революционер от ВМОРО
- Коне Алексов (? – 1907), ръководител на ВМОРО от Селце, убит от сърби в Кърстец[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Крстец. // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-11
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
| |||||||||||
