Вангел Скопянчето
Вангел Скопянчето Ванђел Скопљанче |
|
---|---|
сърбомански войвода | |
![]() пощенска картичка |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
Вангел Скопянчето в Общомедия |
Вангел Димитров, известен като Скопянчето или Скопски (на сръбски: Ванђел Димитријевић Скопљанче или Vanđel Dimitrijević Skopljanče), е български ревоюционер, четник на ВМОРО, станал по-късно ренегат и сърбоманин, един от войводите на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Вангел Димитров е роден през 1875 година в Скопие или в Кумановско, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО. През 1903 година участва в Илинденското въстание като четник. След въстанието се присъединява към сръбската пропаганда и действа в Североизточна Македония, на десния бряг на Вардар около Куманово[2][3], и в Прешевско.
Участва в Балканската война в четата на Войн Попович, през юни 1913 година неговата чета върши насилие над изявени българи в Крушево, Битоля и Скопие[4]. През Междусъюзническата война е в доброволчески отряд. По време на Първата световна война е в доброволческа чета. Загива през 1915 година край Битоля в сражение при отстъплението на сръбската армия от Вардарска Македония.[5] Убит е от Иван Пепелюгов и Димко от Кърстец от четата на Атанас Джамов и Даме Попов.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Srpska pravoslavna cetnicka organizacija Australija, ИСТОРИЈАТ
- ↑ Пејчић, Предраг. ЧЕТНИЧКИ ПОКРЕТ У КРАЉЕВИНИ СРБИЈИ 1903-1918, Погледи, Крагуевац, 2007 г.
- ↑ Ολόσωμη φωτογραφία του Βανγκέλ Σλοπλιάντσε, www.imma.edu.gr
- ↑ Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни на Фондация "Карнеги", Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, стр. 169.
- ↑ П. Д. С.Јеринић, Војводе из четничке акције у Старој Србији и Маћедонији 1903-1912, Добровољачки гласник, бр. 32, Београд 2008, 42-43.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.