Любомир Вулович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Вулович
Љубомир Вуловић
сръбски революционер

Роден
Починал
Любомир Вулович в Общомедия
Гробът на полковник Драгутин Димитриевич и майор Любомир Вулович на Зейтинлъка

Любомир (Люба) Вулович (на сръбски: Љубомир Вуловић или Ljubomir Vulović) е сръбски офицер и революционер, войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Люба Вулович е роден на 6 януари 1876 година в Крагуевацкото село Вукосавци, Сърбия. Завършва основно образование, а след това учи в техническото военно артилерийско училище в Крагуевац. Приет е във Военната академия в Белград, която завършва през 1898 година с чин лейтенант, завършва също курс към Генералния щаб на сръбската армия. Сближава се с Драгутин Димитриевич – Апис, който го включва в заговора за организирането на Майския преврат от 1903 година срещу сръбския крал Александър Обренович. На Любомир Вулович е поставена цел да обезоръжи и плени полковник Димитри Николич, командващ Дунавската дивизия, в която служи и самият Вулович. Николич успява да избяга, но скоро след това е убит от превратаджиите.

През 1905 година Любомир Вулович се включва в сръбската въоръжена пропаганда в Македония, като действа заедно с Войн Попович и Воислав Танкосич, а през 1906 година е определен за ръководител на четническия комитет във Враня. През 1907 година става началник и на полицията във Враня, център на Моравската дивизионна област, а през 1909 година адютант на командира на граничните войски подполковник Антоние Милошевич в Прокупле. През 1911 година е назначен за командир на граничните войски със седалище в Куршумлия, където се сприятелява с Велко Рамаданович и имат общи действия по отношение на сръбската пропаганда в Косово.

Люба Вулович участва в Балканската война, а след превземането на Призрен е назначен за комендант на града. След навлизането на сръбската армия в Македония, Люба Вулович отива през март 1913 година в Крива паланка и вечерта извиква в една турска къща българските учители, някои видни граждани и архиерейския наместник Григор Алексиев и с пистолет в ръка ги заплашва със смърт, ако не се обяват за сърби. Вследствие на тези заплахи голяма част от интелигенцията бяга в България в началото на април 1913 година.[1] До края на войната Вулович е повишен в чин майор, а през лятото на 1913 година е назначен за началник на окръг Пащрик. Заедно с Драгутин Димитриевич – Апис ръководи организацията „Млада Босна“. В началото на Първата световна война участва в боевете на фронта срещу Австро-Унгария. През 1915 година, по време на изтеглянето на сръбските войски, се прехвърля на Корфу, като в началото на 1916 година вече се намира на Солунския фронт. Арестуван е по нареждане на регента Александър Караджорджевич, заради приятелството му с Драгутин Апис и разразилата се солунска афера, интерниран е в Бизерта, Тунис. В началото на 1917 година е върнат в Солун и на съдебен процес е доказано участието му в организацията Черна ръка, подготвяща убийството на сръбския Александър Караджорджевич. Издадена му е смъртна присъда, която е изпълнена на 13/26 януари в Солун[2][3][4][5][6].

След неговата смърт съпругата му подпомага парично Велко Рамаданович, до смъртта си през 1943 година. През 1953 година при повторно гледане на делото Вулович и другите осъдени са оправдани и реабилитирани посмъртно.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, ISBN 954-323-631-3, стр. 50.
  2. Станоје Станојевић, Енциклопедија Краљевине СХС, 1924.
  3. Деса Мијушковић, Сећања 1997.
  4. Шематизми Краљевине Србије од 1908 до 1914.
  5. Предраг Пејчић, Српска војска у Африци, од 1916 до 1918.
  6. Архив Србије, МУД – ПП 1912
  7. MacKenzie, David. The Exoneration of the „Black Hand“ 1917 – 1953, Boulder, CO, East European Monographs, 1998, p. 290.
     Портал „Македония“         Портал „Македония