Григор Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григор Алексиев
български просветен деец
Роден
1850 г.

Григор (Григорий) К. Алексиев (Попалексиев) е български духовник и просветен деец от Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1850 година в Прилеп, Османската империя. Жени се за велешанката Сава Палашева, която става главна учителка в Прилепското девическо училище в 1870 година.[1] Григор Алексиев става учител и преподава в българското училище в Скопие в учебната 1872-1873 година. След това три години от 1874 до 1877 година преподава в Прилеп,[2] а в 1880 - в Струмица. В същата 1880 година, преследван от властите, е принуден да бяга в София. В 1882 – 1883 година е условен да преподава в Прилепското четирикласно училище, но отива една година учител в Скопие.[3]

На 19 юли 1881 година е избран за председател на Българомакедонското благотворително дружество.[4]

В 1891 година превежда и издава в Солун „Българско календарче“, а на следната 1892 година пак в Солун издава „Изкуството да обучаваш добре“. Приема духовен сан и от 1894 до 1895 и в 1898 – 1901 година преподава Закон Божи в Прилепското българско трикласно училище. Издава в Солун учебници по Закон Божи (1897 – 1898, 1904) и Славянски прочит (1894 – 1909)

Работи в Кукуш като черковен предстоятел и става член на ВМОРО. В 1901 година е арестуван в Кукуш при Солунската афера. Амнистиран е в 1905 година, но му е забранено да работи като свещеник.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Прилеп.[5] Уредник е на излязлото в седем броя пловдивско списание „Неделна почивка“ (1908).

След навлизането на сръбската армия в Македония, майор Любомир Вулович отива през март 1913 г. в Крива паланка и вечерта извиква в една турска къща българските учители, някои видни граждани и архиерейския наместник Григор Алексиев и с пистолет в ръка ги заплашва със смърт, ако не се обяват за сърби. Вследствие на тези заплахи голяма част от интелигенцията бяга в България в началото на април 1913 г. На Алексиев му е заповядано да напусне града и той избягва в родния си Прилеп.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 138.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.31.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 641.
  4. Уставъ на Българо-Македонското благотворително дружество въ София. София, Държавна печатница, 1881. с. 7.
  5. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 50. Посетен на 26 октомври 2013 г.
председател на Ениджевардарската българска община
(? – 1897)
Йона Маджаров
     Портал „Македония“         Портал „Македония