Григор Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григор Алексиев
български просветен деец
Роден
1850 г.
ПартияСъюз на българските конституционни клубове
Семейство
СъпругаСава Палашева
ПодписGrigor Alexiev.jpg

Григор (Григорий) К. Алексиев (Попалексиев) е български духовник и просветен деец от Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1850 година в Прилеп, Османската империя. Жени се за велешанката Сава Палашева, която става главна учителка в Прилепското девическо училище в 1870 година.[1] Григор Алексиев става учител и преподава в българското училище в Скопие в учебната 1872 – 1873 година. След това три години, от 1874 до 1877 година, преподава в Прилеп,[2] а в 1880 година – в Струмица. В същата 1880 година, преследван от властите, е принуден да бяга в София, където почва работа като учител.[3] В 1882 – 1883 година е условен да преподава в Прилепското четирикласно училище, но отива една година учител в Скопие.[4]

На 19 юли 1881 година е избран за председател на Българомакедонското благотворително дружество.[5]

В 1891 година превежда и издава в Солун „Българско календарче“, а на следната 1892 година пак в Солун издава „Изкуството да обучаваш добре“. Приема духовен сан и от 1894 до 1895 и в 1898 – 1901 година преподава Закон Божи в Прилепското българско трикласно училище. Издава в Солун учебници по Закон Божи (1897 – 1898, 1904) и Славянски прочит (1894 – 1909).

Работи в Кукуш като черковен предстоятел/председател на Кукушката православна българска община (около 1898 година)[6] и става член на ВМОРО. В 1901 година е арестуван в Кукуш при Солунската афера. Амнистиран е в 1905 година, но му е забранено да работи като свещеник.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Прилеп.[7] Уредник е на излязлото в седем броя пловдивско списание „Неделна почивка“ (1908).

След навлизането на сръбската армия в Македония, майор Любомир Вулович отива през март 1913 г. в Крива паланка и вечерта извиква в една турска къща българските учители, някои видни граждани и архиерейския наместник Григор Алексиев и с пистолет в ръка ги заплашва със смърт, ако не се обяват за сърби. Вследствие на тези заплахи голяма част от интелигенцията бяга в България в началото на април 1913 г. На Алексиев му е заповядано да напусне града и той избягва в родния си Прилеп.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 138.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 31.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 577.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 639.
  5. Уставъ на Българо-Македонското благотворително дружество въ София. София, Държавна печатница, 1881. с. 7.
  6. ДА Архиви, фонд 246К, опис 1, а.е. 168. Българска екзархия. Дело № 6. По незаконно обсебените от униатите българска църква, училище и църковни имоти в Кукуш
  7. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  8. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 50. Посетен на 26 октомври 2013 г.
архимандрит Николай председател на Ениджевардарската българска община
(1896 – 1897)
свещеник Иван Маджаров