Божин Симич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Божин Симич
Божин Симић
сръбски офицер и дипломат
Роден
Починал
24 февруари 1966 г. (84 г.)

Божин Симич (на сръбски: Божин Симић или Božin Simić) е сръбски офицер и революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век, по-късно югославски дипломат, масон.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Велики Шилеговац, Крушевско, Расинско, в Поморавието и в учителско семейство. Завършва Военна академия и участва в Майския преврат в 1903 година. Член е на масонската ложа „Сединение“ (Уединение).[1]

От 1911 година е надзорен офицер на Вранския граничен район и е офицер за свръзка с четниците на Воислав Танкосич в Македония, като ги прехвърля на османска територия.

През Първата световна война е командир на чета. В 1916 г. заминава за Русия, където в Одеса се занимава с рекрутиране на войници за сръбската армия от австроунгарски пленници и участва в основаването на Доброволческата дивизия.

На Солунския процес срещу Черна ръка в 1917 г. е осъден на 15 години затвор и за това след Октомврийската революция остава в Русия и става полковник от Червената армия. В 1936 г. се връща в Югославия. Арестуван е на границата и чина полковник от сръбската армия му е отнет. Отведен е в Пожаревац, за да изтърпи присъдата си от Солун. Сестра му Зора Попович моли министър-председателя Милан Стоядинович за освобождаването му. Симич е освободен. Поддържа тесни връзки със съветския посланик Виктор Плотников и с генерал Душан Симович, с когото се среща на 26 март 1941 г., деня преди преврата, и го информира за желанието на СССР да сключи споразумение с Югославия. В правителството Душан Симович е назначен за министър без портфейл и веднага след военния преврат на 27 март заедно с офицера от НКВД Мустафа Голубич заминава със самолет за Москва и участва в подписването на Споразумението за приятелство между Югославия и СССР. През Втората световна война Симич е министър в правителството в изгнание.[2]

През юли 1943 г. подава оставка като министър в изгнание и малко по-късно се присъединява към Тито.[2]

След войната е посланик на ФНРЮ във Франция и Турция. Умира на 24 февруари 1966 г. в Белград.[2]

Видният черноръкец полковник Владимир Туцович го нарича истински „международен мошеник“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Nenezić, Zoran D.. Најава анексије Босне. // Вечерње новости, 18 ноември 2002 г. Посетен на 30 септември 2013 г.
  2. а б в г Janković, Miodrag, Veljko Lalić. Beli ruski knez!. // Вечерње новости, 8 януари 2007 г. Посетен на 30 септември 2013 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония