Лазар Куюнджич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазар Куюнджич
Лазар Кујунђић
сръбски революционер

Роден
Починал
Лазар Куюнджич в Общомедия
Доклад от Куюнджич, главен сръбски учител в Кичевско, със сведения за потурчвания на жени в областта, 1 октомври 1903 г.

Лазар Куюнджич (на сръбски: Лазар Кујунђић или Lazar Kujunđić) е сръбски революционер, деец на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Куюнджич е роден в призренското градче Ораховац, тогава в Османската империя. Там завършва основно образование, а след това богословско училище в Призрен. Работи като учител в Призрен и Кичево. С началото на сръбската въоръжена пропаганда в Македония се включва в четите на сръбския комитет и участва в битката край Челопек на 16 април 1905 година, а след това се премества с войводите Саватие Милошевич и Живоин Милованович в Косово. Установява се във Велика Хоча с четата си, където е предаден от албанеца Ланя Укин. На Спасовден 25 май къщата, в която се намират сръбските четници, е обградена и запалена от турски аскер, а Лазар Куюнджич, Саватие Милошевич, Живоин (Жика) Милованович, Кръста Конюшки от Конюх, Таса Миленкович от Драйковце и Станиша Шелич от Готовуша са убити. След смъртта му майка му е извикана, за да го разпознае. Тя успява да сдържи емоциите си и отрича, че това е синът ѝ, за да не пострадат роднините им и селяните от околните села.

Смъртта на Куюнджич и Милошевич вдъхновява Милан Ракич да напише стихотворението „На Газиместан“ (На Газиместану). Геройското държане на майката на Куюндижч е възпято от Милослав Йелич в стихотворението „Куюнджичева майка“ (Кујунџића мајка) от стихосбирката му „Сърбиянски венец“ (Србијански венац), а дубровчанецът Иво Войнович пише драмата Лазарево възкресение (Лазарево васкрсење, 1913).[1][2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пешић, Миодраг Д.. Стари четници. Крагујевац, Нови Погледи, 2000.
  2. Живковић, Симо. Сакупи се једна чета мала. // Српско Наследје. Историјске свеске, број 12, децембар 1998. Посетен на 29 ноември 2013 г.
  3. Јеринић, Д. С. Војводе из четничке акције у Старој Србији и Маћедонији 1903-1912. Добровољачки гласник, бр. 32., година 17, 2008.
     Портал „Македония“         Портал „Македония