Иван Иванич (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Иванич
Иван Иванић
сръбски дипломат

Роден
Починал
31 януари 1935 г. (67 г.)
Научна дейност
Област История, етнография

Иван Иванич (на сръбски: Иван Иванић или Ivan Ivanić) e сръбски дипломат и политик, историк и етнограф, деец на сръбската пропаганда в Македония.

Автор на многобройни трудове за етническите групи на Балканите. Пише и пътеписи, в които описва пътуванията си из Косово, Метохия, Македония и Албания[1][2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юни 1867 година във Бачфьолдвар, Бачка, тогава в Австро-Унгария. Учи в гимназиите в Нови Сад, Нови Върбас и Карловац. Завършва „Право“ в Будапеща. Участва активно в националния живот на сърбите в Австро-Унгария, заради което е преследван от властите и затварян. През април 1887 година става редактор на списание „Сремац“[3] в Илок[2]. След поредното интерниране бяга в Сърбия, но правителството на Никола Христич го прогонва в Румъния, където остава около година[2].

След абдикацията на крал Милан Обренович в 1889 година Иванич се връща в Сърбия и постъпва на държавна служба[2]. Дипломатическата си кариера започва като чиновник в консулството в Будапеща[2]. После е секретар на сръбското консулство в Прищина[4]. По-късно става заместник на консула и консул в Прищина, в Солун и в Скопие[2][5]. По-късно става консул в Битоля.

Активно поддържа явните и нелегалните активности на сръбската пропаганда в Македония[6].

В Скопие се жени за Делфа Мусич, художничка и благотворителка, която е учителка в града от 1900 до 1903 година. В 1903 година Делфа Иванич е сред основателките на Кръг на сръбските сестри – организация, чието формиране предлагат Иван Иванич и Бранислав Нушич[7]. Двойката няма деца и осиновява момиче Иванка[8].

След това Иванич работи в сръбското посолство в Цариград[2]. Иванич започва в 1905 година да издава в Цариград списание „Голуб“, предназначено за сърбите в Османската империя[9]. Иванич в 1906 година заедно с Милойко Веселинович е редактор на първото издание на списанието на Кръга „Вардар[10]. Редактира и „Цариградски гласник[2]. По-късно Иванич става шеф на Пресбюрото[2].

По време на Балканската война Иванич е скертар на щаба на Трета армия[2]. Става срезки началник на Лешкия срез, а на 29 ноември 1912 година е назначен за пръв управител на новосъздадения сръбски Драчки окръг, а жена му управлява болницата в Драч[11][12]. През Междусъюзническата война в 1913 година е служител на военното пресбюро на Главното командване в Скопие[2].

След Световната война е държавен комисар във Вършац[2].

Иванич в своите трудове за Косово, Македония и Сръбската православна църква излага личната си гледна точна, оценявана различно от по-късните изследователи[13].

Избрани трудове[редактиране | редактиране на кода]

„За буневците“, 1894
  • Iz tame života: pripovetke i crte. Beograd, Štamp. M. Jovanovića, 1891. OCLC 27606387.
  • O Bunjevcima: povesničko-narodopisna rasprava. Subotica, Izdavalačka štamp. D. Petrovića, 1894. OCLC 26970392.
  • Bunjevic i Šokci u Bačkoj, Baranji i Lici: istorija, etnografija, kultura, društveno, brojno i privredno stanje, etničke osobine. Beograd, Štamp. D. Dimitrijevića, 1899. OCLC 7698894.
  • Srbi u Ugarskoj i crkvena unija. Beograd, Štamp. Narodne Radikalne Stranke, 1889. OCLC 30566625.
  • Из црквене историје срба у Турској у XVIII. и XIX. веку.. 1902. OCLC 557842186.
  • Na Kosovu sa šara po Kosovu na Zvečan: iz putnih beležaka. Beograd, Izd. M. Arsenijevića, 1903. OCLC 27182629.
  • На Косову ... Из путних бележака И. Иванића. (On Kosovo... From the travel notes of Ivan Ivanić. 1903. OCLC 560448685.
  • Маћедонија и Маћедонци. Путописне белешке, etc.. 1906. OCLC 560448674.
  • French, English and German bibliography, concerning Serbia and the Serbs,. London, Gale & Polden, ltd., 1907. OCLC 38782750.
  • Geografija, kartografija, granice. (Geography, cartography, borders). Novi Sad, Knjižare Natoševića, 1908. OCLC 249763707.
  • Rumuni u Maćedoniji i epiru. Istorija, kultura, statistika = Les Roumains de la Macedoine et l'Epire. Histoire, culture, statistique,. Novi Sad, 1909. OCLC 42392932.
  • Srpske manastirske, seoske i varoške škole u Turskoj; Kultura Srpska u staroj Srbiji i Makedoniji od Xv do XX veka.. Beograd, 1913 – 1914. OCLC 41989619.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Biographies. // Matica Srpska. с. 1. Иванић, Иван, дипломата, књижевник, новинар (Бачко Градиште код Бечеја, 24. IV 1867 – Београд, 31. I 1935)
  2. а б в г д е ж з и к л м Смрт старог новинара Ивана Иванића. // Политика, бр. 9593. 1 февруари 1935. Посетен на 2 март 2015.
  3. Vasilije Krestić, Vasilije и др. History of the Serbian press in Hungary, 1791 – 1914. Zavod za udžbenike i nastavna sredstva, 2003. с. 362. До изненадног политичког заокрета у програму Сремца дошло је крајем маја и почетком јуна 1887, када је уместо Живка Вулетића уредник постао Иван Иванић.
  4. Istoriski časopis, Volume 47. Srpska Akademija Nauka i Umetnosti, 2002. с. 172. Иван Иванић, писар српског конзулата у Приштини, наводи да је 19. децембра 1898. године у Скопљу срео Ајдин-бега и Ферхат-бега, синове Алија Драге Коматовића, албанског првака из Мојстира, које представља као припаднике племена, албанизоване Србе који су сачували свој матерњи језик
  5. Đorđe Mikić, Đorđe. Društvene i ekonomske prilike kosovskih srba u XIX i početkom XX veka. Srpska akademija nauka i umetnosti, 1988. У вези с боравком Џинића у Цариграду интересантне подат – ке је оставио Иван Иванић, конзулски службеник у Приштини...Иван Иванић, српски конзул у Приштини
  6. Društvo arhivskih radnika SR Srbije. Arhivski pregled. Državna arhiva NR Srbije, 1990. с. 67. Делфин муж Иван Иванић био је дипломатски чиновник у Министарству иностраних дела; као вицеконзул и конзул у Битољу и Скопљу учествовао је у свакој јавној и тајној помоћи коју је Србија пружала македонским устаницима... (на сръбски)
  7. Jelena Savić, Jelena. ко­л­о­ Српски­х Сест­ара – о­д­го­вор ел­и­т­е на женско­ питање. // 2009. с. 119. Сматрајући да привремени одбор не би био од велике користи, Бранислав Нушић и Иван Иванић, предложили су оснивање сталног женског удружења које би предано радило на остваривању идеје о националном јединству и заједничкој држави Срба. (на сръбски)
  8. Krešimir Musa, Krešimir. OBJAVLJUJEMO TEKST RAZGOVORA S GOSPOĐOM DELFOM IVANIĆ, r. MUSIĆ KOGA JE VODIO GOSPODIN KREŠIMIR MUSA 1968. GODINE. // Fondacija Ruđer Bošković, Donja Hercegovina, 7. Nisu imali djece, a imali su pokćerku Ivanku
  9. Nova iskra, Volume 6. 1904. с. 379. Изашао је из штампе „Голуб“ Календар Отоманских Срба за 1905 годиу. Уредник је Иван Иванић, а издањс је Српске Књижаре у Цариграду...
  10. Društvo arhivskih radnika SR Srbije. Arhivski pregled. Državna arhiva NR Srbije, 1990. с. 69. prvi broj Vardara uredili su Ivan Ivanić i Milojko Veselinović. (на сръбски)
  11. Čedomir Antić, Čedomir. Kratko slavlje u Draču. // Večernje novosti. 2. 01. 2010.. U Drač je ubrzo doputovao prvi načelnik okruga – Ivan Ivanić. Njegova supruga Delfa, jedna od utemeljiteljki Kola srpskih sestara, vodila je bolnicu u Draču. (на сръбски)
  12. Vladimir Stojančević, Vladimir. Prvi balkanski rat: okrugli sto povodom 75. godišnjice 1912 – 1987, 28. i 29. oktobar 1987, Volume 19. Srpska akademija nauka i umetnosti, 1991. с. 134. Када јој је муж Иван Иванић, као окружни начелник, премештен у Драч, тамо прелази и она. Тако сазнајемо да је у Драчу било 12 болница и да су се сви болесници хранили „из опште кујне"
  13. Radovan Samardžić, Radovan. Istorija srpskog naroda: pt. 1. Od Berlinskog kongresa do ujedinjenja 1878 – 1918. Srpska knjiiževna zadruga, 1983. с. 496. као конзуларни чиновник, везао је своју делатност за неослобоћене крајеве Иван Иванић и у своје дело о Косову и Македонији, као и о историји српске цркве у Турској, унео много граће и личних запажања која су изазвала различите оцене
Милойко Веселинович битолски сръбски консул
(1899 – 1900)
Михайло Ристич
     Портал „Македония“         Портал „Македония