Иван Иванич (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Иванич
Иван Иванић
сръбски дипломат

Роден
Починал
Научна дейност
Област История, етнография

Иван Иванич (на сръбски: Иван Иванић или Ivan Ivanić) e сръбски дипломат и политик, историк и етнограф, деец на сръбската пропаганда в Македония.

Автор на многобройни трудове за етническите групи на Балканите. Пише и пътеписи, в които описва пътуванията си из Косово, Метохия, Македония и Албания[1][2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юни 1867 година във Бачфьолдвар, Бачка, тогава в Австро-Унгария. Учи в гимназиите в Нови Сад, Нови Върбас и Карловац. Завършва „Право“ в Будапеща. Участва активно в националния живот на сърбите в Австро-Унгария, заради което е преследван от властите и затварян. През април 1887 година става редактор на списание „Сремац“[3] в Илок[2]. След поредното интерниране бяга в Сърбия, но правителството на Никола Христич го прогонва в Румъния, където остава около година[2].

След абдикацията на крал Милан Обренович в 1889 година Иванич се връща в Сърбия и постъпва на държавна служба[2]. Дипломатическата си кариера започва като чиновник в консулството в Будапеща[2]. После е секретар на сръбското консулство в Прищина[4]. По-късно става заместник на консула и консул в Прищина, в Солун и в Скопие[2][5]. По-късно става консул в Битоля.

Активно поддържа явните и нелегалните активности на сръбската пропаганда в Македония[6].

В Скопие се жени за Делфа Мусич, художничка и благотворителка, която е учителка в града от 1900 до 1903 година. В 1903 година Делфа Иванич е сред основателките на Кръг на сръбските сестри – организация, чието формиране предлагат Иван Иванич и Бранислав Нушич[7]. Двойката няма деца и осиновява момиче Иванка[8].

След това Иванич работи в сръбското посолство в Цариград[2]. Иванич започва в 1905 година да издава в Цариград списание „Голуб“, предназначено за сърбите в Османската империя[9]. Иванич в 1906 година заедно с Милойко Веселинович е редактор на първото издание на списанието на Кръга „Вардар[10]. Редактира и „Цариградски гласник[2]. По-късно Иванич става шеф на Пресбюрото[2].

По време на Балканската война Иванич е скертар на щаба на Трета армия[2]. Става срезки началник на Лешкия срез, а на 29 ноември 1912 година е назначен за пръв управител на новосъздадения сръбски Драчки окръг, а жена му управлява болницата в Драч[11][12]. През Междусъюзническата война в 1913 година е служител на военното пресбюро на Главното командване в Скопие[2].

След Световната война е държавен комисар във Вършац[2].

Иванич в своите трудове за Косово, Македония и Сръбската православна църква излага личната си гледна точна, оценявана различно от по-късните изследователи[13].

Избрани трудове[редактиране | редактиране на кода]

„За буневците“, 1894
  • Iz tame života: pripovetke i crte. Beograd, Štamp. M. Jovanovića, 1891. OCLC 27606387.
  • O Bunjevcima: povesničko-narodopisna rasprava. Subotica, Izdavalačka štamp. D. Petrovića, 1894. OCLC 26970392.
  • Bunjevic i Šokci u Bačkoj, Baranji i Lici: istorija, etnografija, kultura, društveno, brojno i privredno stanje, etničke osobine. Beograd, Štamp. D. Dimitrijevića, 1899. OCLC 7698894.
  • Srbi u Ugarskoj i crkvena unija. Beograd, Štamp. Narodne Radikalne Stranke, 1889. OCLC 30566625.
  • Из црквене историје срба у Турској у XVIII. и XIX. веку.. 1902. OCLC 557842186.
  • Na Kosovu sa šara po Kosovu na Zvečan: iz putnih beležaka. Beograd, Izd. M. Arsenijevića, 1903. OCLC 27182629.
  • На Косову ... Из путних бележака И. Иванића. (On Kosovo... From the travel notes of Ivan Ivanić. 1903. OCLC 560448685.
  • Маћедонија и Маћедонци. Путописне белешке, etc.. 1906. OCLC 560448674.
  • French, English and German bibliography, concerning Serbia and the Serbs,. London, Gale & Polden, ltd., 1907. OCLC 38782750.
  • Geografija, kartografija, granice. (Geography, cartography, borders). Novi Sad, Knjižare Natoševića, 1908. OCLC 249763707.
  • Rumuni u Maćedoniji i epiru. Istorija, kultura, statistika = Les Roumains de la Macedoine et l'Epire. Histoire, culture, statistique,. Novi Sad, 1909. OCLC 42392932.
  • Srpske manastirske, seoske i varoške škole u Turskoj; Kultura Srpska u staroj Srbiji i Makedoniji od Xv do XX veka.. Beograd, 1913 – 1914. OCLC 41989619.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Biographies. // Matica Srpska. с. 1. Иванић, Иван, дипломата, књижевник, новинар (Бачко Градиште код Бечеја, 24. IV 1867 – Београд, 31. I 1935)
  2. а б в г д е ж з и к л м Смрт старог новинара Ивана Иванића. // Политика, бр. 9593. 1 февруари 1935. Посетен на 2 март 2015.
  3. Vasilije Krestić, Vasilije и др. History of the Serbian press in Hungary, 1791 – 1914. Zavod za udžbenike i nastavna sredstva, 2003. с. 362. До изненадног политичког заокрета у програму Сремца дошло је крајем маја и почетком јуна 1887, када је уместо Живка Вулетића уредник постао Иван Иванић.
  4. Istoriski časopis, Volume 47. Srpska Akademija Nauka i Umetnosti, 2002. с. 172. Иван Иванић, писар српског конзулата у Приштини, наводи да је 19. децембра 1898. године у Скопљу срео Ајдин-бега и Ферхат-бега, синове Алија Драге Коматовића, албанског првака из Мојстира, које представља као припаднике племена, албанизоване Србе који су сачували свој матерњи језик
  5. Đorđe Mikić, Đorđe. Društvene i ekonomske prilike kosovskih srba u XIX i početkom XX veka. Srpska akademija nauka i umetnosti, 1988. У вези с боравком Џинића у Цариграду интересантне подат – ке је оставио Иван Иванић, конзулски службеник у Приштини...Иван Иванић, српски конзул у Приштини
  6. Društvo arhivskih radnika SR Srbije. Arhivski pregled. Državna arhiva NR Srbije, 1990. с. 67. Делфин муж Иван Иванић био је дипломатски чиновник у Министарству иностраних дела; као вицеконзул и конзул у Битољу и Скопљу учествовао је у свакој јавној и тајној помоћи коју је Србија пружала македонским устаницима... (на сръбски)
  7. Jelena Savić, Jelena. ко­л­о­ Српски­х Сест­ара – о­д­го­вор ел­и­т­е на женско­ питање. // 2009. с. 119. Сматрајући да привремени одбор не би био од велике користи, Бранислав Нушић и Иван Иванић, предложили су оснивање сталног женског удружења које би предано радило на остваривању идеје о националном јединству и заједничкој држави Срба. (на сръбски)
  8. Krešimir Musa, Krešimir. OBJAVLJUJEMO TEKST RAZGOVORA S GOSPOĐOM DELFOM IVANIĆ, r. MUSIĆ KOGA JE VODIO GOSPODIN KREŠIMIR MUSA 1968. GODINE. // Fondacija Ruđer Bošković, Donja Hercegovina, 7. Nisu imali djece, a imali su pokćerku Ivanku
  9. Nova iskra, Volume 6. 1904. с. 379. Изашао је из штампе „Голуб“ Календар Отоманских Срба за 1905 годиу. Уредник је Иван Иванић, а издањс је Српске Књижаре у Цариграду...
  10. Društvo arhivskih radnika SR Srbije. Arhivski pregled. Državna arhiva NR Srbije, 1990. с. 69. prvi broj Vardara uredili su Ivan Ivanić i Milojko Veselinović. (на сръбски)
  11. Čedomir Antić, Čedomir. Kratko slavlje u Draču. // Večernje novosti. 2. 01. 2010.. U Drač je ubrzo doputovao prvi načelnik okruga – Ivan Ivanić. Njegova supruga Delfa, jedna od utemeljiteljki Kola srpskih sestara, vodila je bolnicu u Draču. (на сръбски)
  12. Vladimir Stojančević, Vladimir. Prvi balkanski rat: okrugli sto povodom 75. godišnjice 1912 – 1987, 28. i 29. oktobar 1987, Volume 19. Srpska akademija nauka i umetnosti, 1991. с. 134. Када јој је муж Иван Иванић, као окружни начелник, премештен у Драч, тамо прелази и она. Тако сазнајемо да је у Драчу било 12 болница и да су се сви болесници хранили „из опште кујне"
  13. Radovan Samardžić, Radovan. Istorija srpskog naroda: pt. 1. Od Berlinskog kongresa do ujedinjenja 1878 – 1918. Srpska knjiiževna zadruga, 1983. с. 496. као конзуларни чиновник, везао је своју делатност за неослобоћене крајеве Иван Иванић и у своје дело о Косову и Македонији, као и о историји српске цркве у Турској, унео много граће и личних запажања која су изазвала различите оцене
Милойко Веселинович битолски сръбски консул
(1899 – 1900)
Михайло Ристич
     Портал „Македония“         Портал „Македония