Димитрие Боди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитрие Боди
Димитрије Боди
сръбски дипломат
Роден
1850 г.
Починал
17 март 1942 г. (92 г.)

Димитрие Боди (на сръбски: Димитрије Боди или Dimitrije Bodi) e сръбски юрист и дипломат, деец на сръбската пропаганда в Македония, първи сръбски консул в Битоля от 1889 до 1895 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитрие Боди е роден в 1850 година в Белград в известен цинцарски род. Учи право във Великата школа в Белград и в университетите в Лайпциг, Берлин и Париж. От 1880 до 1885 година е секретар на сръбското дипломатическо представителство в София.

В 1889 година е назначен за консул в новооткритото сръбско консулство в Битоля. Боди пристига в Битоля на 9 април 1889 година заедно с вицеконсула капитан от сръбската армия Петър Манойлович. Консулството е отворено на 12 (25) април – Марков ден. Служител на консулството, а по-късно и вицеконсул е Бранислав Нушич. Боди започва активно да се опитва да наложи сърбоманията в Битоля и Битолско. Предлага на сръбското правителство да настоява пред Патриаршията да позволи употреба на църковнославянски език в патриаршистките църкви, което ще отслаби позициите на Екзархията и българщината.

Още в 1889 година Боди заедно с учителя Атанасие Юнгич се опитва да отвори сръбско училище в Битоля, но властите не отговарят положително на молбите на Юнгич. Въпреки това в началото на 1890 година Юнгич и Боди успяват да основат в града „Сръбско-македонска църковно-училищна община“ - първата в Македония, с председател Никола Д. Кики. Общината не е призната нито от османските власти, нито от патриаршеските църковни власти. Боди, недоволен от състава на общината, заменя председателя на общината с поп Янаки Калугерович. В края на 1890 година се формира „Поречката църковно-православна община“, обхващаща 36 села в Поречието със седалище в Поречия манастир. В 1891 година се основават сръбски общини в Прилеп и Кичево, а в 1892 година - в Охрид, Галичник, Крушево и Дебър. Общините не са призната нито от османските власти, нито от патриаршеските църковни власти. Председателите на общините, в поречката, прилепската и кичевската община и членовете на управата са на сръбска издръжка.

Боди среща подкрепа от велешкия митрополит, който полага сърбоманския поп Трайко Милошевич за наместник в Кичевско и от преспанския Антим, който още с пристигането си в Охрид в 1892 година потвърждава всички назначения на сръбски учители и разпорежда отварянето на затворените сръбски училища в Боровец, Лабунища и Подгорци и около 100 къщи в Охридско стават патриаршистки сърбомански. Съответно Боди иска от сръбското правителство награда от 100 наполеона за велешкия митрополит, а Никола Пашич дава 3000 динара на охридския. В 1893 година Боди налага за председател на битолската община Михаил Хаджипопов (Михайло Хаджипопович). В 1894 година спира паричната издръжка на общинарите с изключение на агентите, учителите и свещениците и активността на сръбските общини намалява драстично. Боди остава на поста битолски консул с прекъсвания до 1895 година.[2][3] Наследен е от Миливое Василевич (1895 – 1896).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Матица Српска. Српски биографски речник, т.1, с. 71.
  2. Терзић, Славенко. Конзулат Kраљевине Србије у Битољу (1889-1897). // Историјски часопис LVII. 2008. с. 327 - 342.
  3. Вучетић, Биљана. Наша ствар у Османском царству. Београд, Историјски институт, 2012. ISBN 978-86-7743-095-5. с. 83.
пръв битолски сръбски консул
(25 април 1889 – 1895)
Миливое Василевич
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония