Глигорие Елезович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Глигорие Елезович
Глигорије Елезовић
сръбски историк
Роден
Починал
17 октомври 1960 г. (81 г.)
Научна дейност
Област История

Глигорие (Глиша) Елезович (на сръбски: Глигорије Елезовић или Gligorije Elezović) е сръбски просветен деец и историк, участник в Сръбската пропаганда в Македония. Благодарение на Елезович, сръбската научна общност за първи път получава достъп до османските източници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елезович е роден на 6 (18) януари 1879 година в косовския град Вучитрън, тогава в Османската империя. Той завършва начално училище в родния си град и учи в сръбските гимназии в Солун и Цариград. Учи сръбска история и география и сръбски и старославянски език с диалектология във Философския факултет на Великата школа в Белград. Завършва през 1905 година и от 1907 година започва да преподава. Преподава в гимназията в Плевля, в Солунската сръбска гимназия и в Скопската сръбска гимназия, в Призренската семинария и педагогическото училище в Скопие. На тези позиции той е до 1926 година с прекъсване през Първата световна война. В 1915 година работи в гимназията във Валево.

Още като студент е активен член на младежкото движение и един от основателите на клуба „Славянски юг“ и на обществото „Сръбски братя“ (1905). След Младотурската революция в 1908 година е делегат на Първата сръбска конференция, провела се между 12 и 15 август 1908 г. в Скопие, на която е основана Сръбска демократическа лига в Османската империя.[1] Пише в нейния орган „Вардар“. Заедно с Милан Чемерикич стартира самостоятелен политически вестник „Глас народа“ (1912, 1920 - 1922). Редактор е на „Привредни гласник“, един от основателите на Скопското научно дружество и сътрудник на „Гласник“ на Сръбското научно дружество (1925 - 1933). Редовен член е на Историческия институт в Нови Сад (1934), член-кореспондент на САНИ (1946), научен сътрудник на Историческия, Етнографския и Езиковия институт на САНИ. Автор е на 147 научни труда, накои от които с капитално значение.

Той е универсален изследовател. Творческият му опус обхваща проблеми от областта на филологията, диалектологията, туркологията, етнологията, историята на изкуството, ислямските изследвания, антропологията, историята и антропогеографията.

Той е бил член на Комитета за исторически и литературен материал на Сръбската кралска академия още от създаването на тази институция в 1931 година и редактор на първата книга от Сборника на исторически и литературен материал, публикуван в два тома в 1940 и 1952 г. под заглавието „Турски споменици“ (Турски паметници). Има 226 турски преводи на документи от периода от 1348 до 1776 година. В тази книга има голям брой негови коментари, които могат да съставят отделна книга. В същото издание е публикувана и книгата му „Из цариградских турских архива- mühimne defteri“ (Из цариградските турски архиви). Тази книга, излязла в 1951 година, поставя началото на активния интерес на сръбските учени към най-изчерпателната колекция от архивните материали от периода на османското владичество.

Чрез поредица от книги, публикувани от голям брой турски документи:

  • „Турски споменици у Скопљу“ (Турски паметници в Скопие, първа книга 1926, втора 1929, трета 1930),
  • Соколари и соколарство (1923) и
  • Турско-српски споменици Дубровачког архива (Турско-сръбски паметници от Дубровнишкия архив, 1932), която е най-важната му научна работа в тази област.

Също така значителна е работата му по превод на османски документи от архивите на Белградския пашалък, които спорадично публикува в „Београски общински новине“, „Политика“ и „Търговински гласник“. Интерес представляват за него и турските наративни източници. Публикува преводи на пасажи от Евлия Челеби.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония