Солунска сръбска гимназия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Солунска сръбска гимназия
Српска гимназија „Дом науке“
Ученици и учетели в гимназията в учебната 1896/1897 г.
Ученици и учетели в гимназията в учебната 1896/1897 г.
Информация
Седалище СолунОсманска империя
Основаване 1894 г.
Закриване 1910 г.
Вид гимназия

Солунската сръбска гимназия „Дом на науката“ (на сръбски: Српска гимназија „Дом науке“ или Srpska gimnazija "Dom Nauke") е сръбско учебно заведение, съществувало в Солун, Османската империя, от 1894 до 1910 година. Гимназията е основен инструмент на сръбската просветна пропаганда в Македония и в 1910 година е преместена в Скопие - центъра на сръбската пропаганда, като Скопска сръбска гимназия.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Випускници на гимназията в 1906 година

Гимназията е основана, тъй като заминаването на ученици от Македония за образование в Белград и други места в Сърбия е оценено от ръководителите на сръбската пропаганда като неособено целесъобразно. Решено е, че е много по-евтино и по-практично да се отвори сръбски образователен център в столицата Цариград, в главния град на Македония Солун или в центъра на сръбските пропагандни усилия в Македония Скопие. Гимназията отваря врати в учебната 1894/1895 година при сръбското основно училище в Солун с 15 ученици в първи клас. Собственикът по османските закони е сърбин. През следващата 1895/1896 учебна година класовете стават два с 41 ученици общо, а в 1896/1897 година - три с 96 ученици. Основен проблем на учелището е недостигът на педагогически кадри.[1]

В учебната 1897/1898 за директор е назначен Василие Димич и от Сърбия пристигат ред видни учители, които заменят учителите аматьори, които започва гимназията. Сред новодошлите са Богдан Янкович, Драгомир Обрадович, Михаило Вукчевич и Илия Лалевич. Всички те са на практика командировани - получават заплата първоначално от училищата, от които идват, след това от Вранската гимназия, а накрая от сръбското външно министерство. В тази учебна година класовете са вече четири.[3] В първата половина на 1897 година османските власти дават разрешение за отварянето на второ сръбско основно училище[4] и от началото на учебната 1897/1898 година гимназията се отделя от основните училища като интернатна.[5]

Министерските пратеници потвърждават, че по успех гимназията е равна на по-добрите училища в Сърбия.[4]

Учебна година Класове Ученици Завършили класа Повтаряли класа
1897/1898 I - IV 119 104 15
1898/1899 I - V 122 104 18
1899/1900 I - V 137 115 22
1900/1901 I - VI 228 116 12[3]
Произхождение на учениците 1897/1898 1898/1899 1899/1900 1900/1901
Солунски вилает 91 75 92 76
Косовски вилает 30 36 47 38
Битолски вилает 22 21 22 12
Босна и Херцеговина 1 2
Кралство Сърбия 3
Княжество Черна гора 3
Други места 2[4]
Социален произход на учениците 1897/1898 1898/1899 1899/1900 1900/1901
Чиновнически 8 15 14 13
Свещенически и учителски 8 8 18 12
Търговски 22 30 39 31
Занаятчийски 41 37 38 32
Земеделски 64 42 53 48[4]

Изучаваните в гимназията предмети са същите като тези в програмата на сръбските гимназии, като единственото допълнение е турски език. Контролът върху училището е в ръцете на сръбското просветно министерство, а на годишните изпити присъства и представител на османската власт. Финансирането на гимназията, както и на сръбските основни училища е изцяло от сръбската държава. Сградите, в които се помещава гимназията не са собствени, а под наем, което е проблем за училището. Гимназията има и интернат, а учениците имат свои униформи.[4] Гимназията работи в близко сътрудничество със сръбското консулство в града, което в трудни моменти ѝ отпуска кредити.[6]

В началото на учебната 1898/1899 година османските власти разрешават отварянето на висше девическо училище при Основното училище „Дом на просветата“, което след две-три години е отделено от основното училище.[6]

В началото на септември 1898 година сръбският генерален консул в Солун Павле Денич иска от директора Васа Димич да изработи правила за управление на финансите на гимназията. Димич за три месеца не прави нищо и енергичният конкул нарежда на чиновника в консулството Михайлович да направи тези правила и по тях да се води финансовата 1899 година. Димич ги обявява за непрактични и невъзможни и Учителският съвет ги отхвърля. Това вбесява Денич и той моли премиера Владан Джорджевич веднага да смени Димич, който отказва да бъде подчинен на консулството. Консулът номинира Богдан Янкович за директор. Васа Димич беше уволнен след кратка процедура. На 16 февруари 1899 година Янкович поема длъжността от Димич като временно-изпълняващ длъжността директор, а от 13 януари 1900 година е назначен на поста. Янкович среща пълна поддръжка от новия консул Йован Христич.[6]

Новият директор с помощта на Христич отваря читалня - в началото на април 1900 година министърът на външните работи одобрява 500 - 600 динара да се изразходват от постъпленията на гимназията за създаване на читалня, а след това и библиотека. Янкович предлага да се построи и нова сграда на гимназията, но предложението му е отхвърлено от Белград. В 1900/1901 година в гимназията се отваря VI клас и се подготвя отварянето на VII. През ноември 1900 година се формира Ученическата литературна дружина „Дойчин“, която издава свой литографски вестник.[7]

Директор Директор Години
Петър Костич Петар Костић 1894 - 1897
Василие Димич Василије Димић 1897 - 16 февруари 1899
Богдан Янкович Богдан Јанковић 16 февруари 1899 - 31 юли 1901
Коста Ф. Ковачевич Коста Ф. Ковачевић 1901 - 1903
Драгомир Обрадович Драгомир Обрадовић 1903 - 1910

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Трипковић, Милан. Богдан Јанковић, професор и директор Српска гимназије „Дом науке" у Солуну (1897-1901). // Гласник (31). Ваљево, Историјски архив Ваљево, 1997. ISSN 0354-9143. с. 109. (на сръбски)
  2. Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 1. (на сръбски)
  3. а б Трипковић, Милан. Богдан Јанковић, професор и директор Српска гимназије „Дом науке" у Солуну (1897-1901). // Гласник (31). Ваљево, Историјски архив Ваљево, 1997. ISSN 0354-9143. с. 110. (на сръбски)
  4. а б в г д Трипковић, Милан. Богдан Јанковић, професор и директор Српска гимназије „Дом науке" у Солуну (1897-1901). // Гласник (31). Ваљево, Историјски архив Ваљево, 1997. ISSN 0354-9143. с. 112. (на сръбски)
  5. Трипковић, Милан. Богдан Јанковић, професор и директор Српска гимназије „Дом науке" у Солуну (1897-1901). // Гласник (31). Ваљево, Историјски архив Ваљево, 1997. ISSN 0354-9143. с. 112 - 113. (на сръбски)
  6. а б в Трипковић, Милан. Богдан Јанковић, професор и директор Српска гимназије „Дом науке" у Солуну (1897-1901). // Гласник (31). Ваљево, Историјски архив Ваљево, 1997. ISSN 0354-9143. с. 113. (на сръбски)
  7. Трипковић, Милан. Богдан Јанковић, професор и директор Српска гимназије „Дом науке" у Солуну (1897-1901). // Гласник (31). Ваљево, Историјски архив Ваљево, 1997. ISSN 0354-9143. с. 114. (на сръбски)
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония