Йован Наумович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йован Наумович
Јован Наумовић
сръбски офицер

Роден
Починал
13 февруари 1945 г. (65 г.)

Йован Наумович (на сръбски: Јован Наумовић или Jovan Naumović) е сръбски офицер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век, армейски генерал от югославската армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в току-що анексирания от Сърбия поморавски град Лесковац в 1879 година в семейството на Йован, военен доставчик. В 1897 година постъпва в 30 клас на ниската школа на Военната академия, а по-късно завършва с 15 клас и висшата школа на академията. Като млад подпоручик участва в Майския преврат против крал Александър Обренович в 1903 година. Включва се в сръбската четническа акция в Македония под псевдонима Войвода Осоговски.

Активен заговорник в Майския преврат в 1902 година.

На 30 септември 1907 година се се връща в армията като командир на 4-та чета от 1-ви батальон на 8 пехотен полк. На 9 май 1911 година влиза в организацията „Черна ръка“, въведен от майор Велимир Вемич. В книгата си „С железния полк на княз Михаил в 1912 г.“ пише за настроението в Сърбия при избухването на Балканската война:

На лицата виждаш веселие, в очите четеш гордост... хора от Заплане, от Ябланица от върховете на Копаоник... оставили всичко: рало, коли, овце, говеда, овощки, кукуруз, и амуницията на гърба, няколко гроша и комат хляб, сбогом и хайде в командата.[1]

След края на Междусъюзническата война на 2 септември 1913 г. е назначен за командир на 2-ри батальон на 2-ри пехотен полк от първи позив. В началото на Първата световна война през август 1914 година става командир на 2ри батальон на Вардарския пехотен полк в състава на Браническия отряд. По време на войната става командир на 4ти съкратен пехотен полк. От ноември 1915 година става командир на батальон в състава на 18и пехотен полк от първи позив. На 18 март 1916 година е назначен за помощник, а скоро и за командир на 12 полк. След края на Солунския процес срещу Черна ръка в 1917 година е пенсиониран поради съмнение, че е участвал в заговора срещу княз Александър Караджорджевич. На Корфу е признат за невинен за участие в заговора и по предложение на регента пише писмено искане за повторно постъпване в армията, което прави на 23 септември 1918 година. Излиза от войната като тежък инвалид.

След войната взима участие в Мисията за организация на армията в Словения. През 1919 г. участва в борбите за анексиране на Каринтия. На 29 април 1920 година е назначен за помощник-командир на 40-ти пехотен полк. От 20 ноември 1921 г. до 1927 година е заместник-командир на 39-ти и пехотен полк в Целе. В 1928 – 1929 г. е велик жупан на Скопската област и в щаба на командването на Трета армейска област. На 6 декември 1929 г. е назначен за командир на Адриатическата пехотна бригада. От 16 септември 1930 година е изпълняващ длъжността командир на Потска дивизионна област. На 24 авжуст 1935 година става командир на жандармерията. На 15 септември 1938 година е назначен за изпълняващ длъжността и по-късно командир на Пета армейска област до 12 септември 1940 година, е пенсиониран и минава в резерва.

Отново постъпва на активна служба на 27 март през 1941 година и е назначен за командир на Трета армейска област. След капитулацията на югославската армия е пленен. Докато е в плен е докладвано на германските власти, че поддържа освободителното движение и до края на войната е задържан във военна болница. Умира на 13 февруари 1945 г. в Белград.

Чинове[редактиране | редактиране на кода]

Чин Дата
Подпоручик 1899 г.
Поручик 1903 г.
Капитан 1907 г.
бригаден генерал 1 април 1928 г.
дивизионен генерал 9 януари 1933 г.
армейски генерал 1 декември 1939 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

В 1907 година се жени за Лепосава, дъщеря на Димитрие Б. Груич, търговец от Белград. Има една дъщеря и трима сина. Дъщеря му Йелена се жени в 1932 година за артилерийския поручик Братислав Неделкович, по-късно полковник от ЮНА. По-големият му син Душан е поручик от конницата (59 клас), от 1944 – 1948 служи в Британската армия. Средният син Михайло е подпоручик от пехотата (66 клас), като в 1941 година успява да се спаси от плен. Най-младият син Милош е лекар имунолог и научен сътрудник в института Торлак. Кум на Наумович е градоначалникът на Белград Влада Илич.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бјелајац, Миле С. Генерали и адмирали Краљевине Југославије 1918 – 1941. Институт за новију историју Србије, Београд, 2004, стр. 223. ISBN 86-7005-039-0.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pavlović, Predrag, Novica Pešić. Čuvajte obraz pobeđenih. // Вечерње новости, 30 септември 2012 г. Посетен на 3 октомври 2013 г.
? скопски велик жупан
(1928 – 1929)
?
     Портал „Македония“         Портал „Македония