Воислав Танкосич
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на сръбски език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Воислав Танкосич Војислав Танкосић | |
| сръбски военен и революционер | |
 | |
| Роден |
28 септември 1880 г.
Руклада, Княжество Сърбия |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Белград, Сърбия |
| Военна служба | |
| Звание | войвода |
| Подпис |  |
| Воислав Танкосич в Общомедия | |
Воислав (Воя) П. Танкосич (на сръбски: Војислав П. (Воја) Танкосић или Vojislav P. Tankosić) е майор от Сръбската кралска армия, войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Северна Македония, един от основателите на Черната ръка и участник в най-важните исторически събития в Сърбия, от Майския преврат от 1903 година до атентата в Сараево. Носител е на Златния военен орден Каражорджева звезда с мечове.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Воислав Танкосич е роден на 28 септември 1880 година в Руклада, Сърбия, в семейството на Миля и Павле, който е казанджия и по някои сведения е от Йовановичите в Руклада,[2] а според други е от Босненска крайна.[2][3][4] След завършване на начално училище семейството се премества в Белград, където Воислав се записва във Втора белградска гимназия. Записва се в във Военната академия в 1899 година, която завършва в 1901 година с XXXII випуск. Назначен е за сержант в 6-и пехотен полк „Крал Карол“. Завършва и Висшата школа на Военната академия с XV клас.[2]
Майски преврат
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че е действащ офицер от Сръбската армия, през март 1903 година, с група демонстранти, се противопоставя на крал Александър Обренович, като участва в безредиците. Танкосич е един от най-активните участници в Майския преврат, свалил Александър Обренович от сръбския престол и възкачил Петър I Караджорджевич. Лично на него се приписва убийство на братята на кралица Драга - Никола и Никодие Луневица. По случай идването на власт на династията Караджорджевич, през октомври 1903 година е награден с медал „Крал Петър I Караджорджевич“.[2]
Четническа акция в Македония
[редактиране | редактиране на кода]
През зимата на 1903/1904 година се включва в сръбската пропаганда в Македония, посещава Скопие, Битоля и Солун, където прави опит да организира сръбски чети. През септември 1904 година е награден за първи път с Караджорджевата звезда.Танкосич е смятан за един от най-смелите четнически командири и добър стрелец. Участва в голямото сражение над Челопек на 16 април 1905 година срещу османска войска, при което сръбските чети дават много убити. След битката се изтегля в Сърбия. В 1907/1908 година е началник на Планинския щаб на Източното Повардарие, което означава командир[2] от всички чети, които се придвижват от сръбската граница до Вардар. Танкосич ръководи нападение срещу село Страцин в 1908 година.[5] Четата на Танкосич убива 6 души, между които и една жена, изгаря 10 къщи, както и много стопански постройки.[6][7][8] Нападението предизвиква криза между България и Сърбия.[5]
След австро-унгарската анексия на Босна и Херцеговина в 1908 година Танкосич сформира четническа школа в Прокупле, където се подготвят доброволци за изпълнение на специални задачи в Босна и Херцеговина. Той е член на Млада Босна и Централното върховно управление на нелегалната организация „Съединение или смърт“, популярна като Черна ръка.[5]
Балкански войни
[редактиране | редактиране на кода]В Балканската война той командва Лапския четнически отряд, който започва операции в османския тил два дни преди избухването на войната близо до граничния пункт Мердаре. Схватката между четници и албанция е първата битка от тази война. Сръбската армия побеждава, а четниците на Танкосич са първите, които влизат в Прищина. В Междусъюзническата война той и неговата рота участват в почти всички значими битки. След края на Балканските войни Танкосич става най-младият майор в Сърбия и получава втория орден Караджорджева звезда.[5]
Първа световна война
[редактиране | редактиране на кода]
След Сараевския атентат в 1914 година, австро-унгарското правителство, в ултиматум, изпратен до сръбското правителство, го държи отговорен за убийството на престолонаследника Франц Фердинанд. Танкосич е задържан в щаба на Дунавската дивизия от 1-ви призив. Освободен е непосредствено преди началото на Първата световна война.[5]
Във войната Танкосич става командир на Доброволческия отряд в Белград, както и на Руднишкия доброволчески отряд. Участва в боевете на Дрина през 1914 година, като командва специална рота от доброволци и четници в състава на Лимския отряд в Източна Босна, а след това близо до Лозница, Крупан, при Мачков камен и други. При отстъплението на сръбската армия през 1915 година отрядът му е в ариегарда и постоянно води боеве. В една от тези битки в Игрище, близо до Велико Пупавце на 31 октомври 1915 година, като командир на батальон, е смъртоносно ранен. Умира от раните си на 2 ноември 1915 година в Тръстеник.[9][10][11]
Танкосич е погребан тайно в гробището на Тръстеник, но австрийците успяват да го намерят, изровят го и след като установяват самоличността му, правят снимка на тялото му, за да убедят обществеността, че е мъртъв. Смъртта му, като на човек отговорен за началото на войната, е отразена в австрийски, унгарски, немски и български вестници.[5]
На 8 октомври 1922 година тленните му останки са пренесени от Тръстеник и погребани на Новите гробища в Белград.[5]
Улици в Ниш и Белград са кръстени на негово име.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Танкосић П. Војислав // Краљевина Србија и Краљевина Црна Гора у ратовима 1912 - 1918. Посетен на 27 август 2025 г. (на сръбски)
- 1 2 3 4 5 6 Радојчић, Милорад. Бесмртни ратници Ваљевског краја у ратовима 1912-1918. Витезови Карађорђеве звезде. Ваљево, Међуопштински историјски архив, 2014. ISBN 978-86-80613-17-8. с. 386. Посетен на 27 август 2025 г. (на сръбски)
- ↑ Историја Југославије, група аутора, Просвета, Београд 1972. — стр. 376
- ↑ Владимир Дедијер, Сарајево 1914, Просвета, Београд 1966, с. 479
- 1 2 3 4 5 6 7 Радојчић, Милорад. Бесмртни ратници Ваљевског краја у ратовима 1912-1918. Витезови Карађорђеве звезде. Ваљево, Међуопштински историјски архив, 2014. ISBN 978-86-80613-17-8. с. 387. Посетен на 27 август 2025 г. (на сръбски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 9548187132. с. 448 – 449.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235.
- ↑ Одрински глас, брой 20, 25 май 1908, стр. 4.
- ↑ Милорад Белић: „Комитски војвода Војислав Танкосић - живот и деловање у периоду 1903-1915“, стр. 52, у публикацији „Гласник“, број 37[неработеща препратка], Историјски архив Ваљево, 2003. године.
- ↑ Милорад Белић: комитски војвода Војсилав Танкосић // Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 22 август 2012.
- ↑ Информација о његовом гробу // Архивиран от оригинала на 19 юли 2013. Посетен на 22 август 2012.
- ↑ Бранко Цига Миленковић, Београд-људи и улице, Беостар, Београд, 1998.
