Радован Мишич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радован Мишич
Радован Мишић
сръбски военен
Роден
Починал
26 юли 1945 г. (57 г.)
Семейство
Баща Живоин Мишич

Радован Мишич (на сръбски: Радован Мишић или Radovan Mišić) е сръбски венен и революционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Радован Мишич е роден в семейството на офицера Живоин Мишич на 13/25 септември 1887 година в Белград, Сърбия. Негови брята са военният Александър Мишич и общественикът Войслав Мишич. Основно образование получава в Белград, както и първите пет гимназиални класа.[1]

В шести клас бяга от училище и заминава за Враня, където се включва в местния революционен комитет, който изпраща чети в Македония. Баща му обаче разбира къде е синът му и чрез окръжния началник успява да го върне. Заради бягството си е изключен от гимназията, но баща му чрез приятелски връзки го връща в училище. Радован бяга отново, но пак е заловен и този път завинаги е изключен от училище. При третото си заминаване на юг Радован успява да премине границата на Османската империя и влиза в четата на Кръсто Ковачев. С нея участва в сражението с османски части при село Байловце.[1]

След месец се връща в Белград. В 1909 година завършва частната търговска академия и започва да учи във Военната академия. При обявяването на обща мобилизация през септември 1912 година резервният подпоручик Радован Мишич е зачислен в елитната конна дивизия. С нея е един от първите, който влиза в Лерин на 7 ноември 1912 година. Участва и в Междусюзническата война. Награден е първо със сребърен, а след това със златен медал „Милиш Обилич“ за храброст. При избухването на Първата светова война Радован прекъсва бразованието си и служи в Трети конен полк под командването на подполковник Никола Цолович. С него воюва и брат му Александър. Участват в голямата Колубарска битка и в отстъплението към Корфу, а след това се сражава на Солунския фронт.[1]

След края на войната се установява в Сокол баня и се жени за белгийката Ирма. Започва да работи в Народната банка и преподава във Военната академия.[1]

Участва във Втората световна война. Пленен е във Фоча от немците и е изпратен в лагер. Умира на 26 юли 1945 година в Нюрнберг.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Савић, Велибор Берко. Синови војводе Мишића. Ваљево, Ваљево принт, 2001.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Зла коб синова Војводе Мишића: Цокулом на пушчане цеви. // Фонд Стратешке Културе, 21 май 2016. Посетен на 21 юли 2017.
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония