Благое Крушич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Благое Крушич
Благоје Крушић
сръбски четник
Роден
1880 г.
Починал
август 1944 г. (64 г.)

Благое Мичков Крушич (на сръбски: Благоје Мићков Крушић или Blagoje Mićkov Krušić) е сръбски четник, участник в сръбската въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Приградина, Черна гора в 1880 година. В 1889 година семейството му се изселва в Сърбия и се установява в село Дабиновац край Куршумлия. В 1904 година влиза в четата на Воислав Танкосич, с която действа шест години. Участва в Балканската война и се сражава на Солунския фронт. Участва и в Първата световна война. Отличен е с орден за храброст, със златния орден на Караджорджевата звезда, с руски Георгиевски кръст, френски медал с мечове, ордена на Легиона, два медала за храброст Обилич, четири медала за участие във войните от 1912 до 1918 година, между които и албански. Като войник от железния полк „Княз Михайло“ е ранен пет пъти. На 14 март 1917 година крал Александър Караджорджевич на фронта при Черна лично сваля Караджорджевата звезда от гърдите си и я връчва на Крушич.[1] Френският генерал Гийом също лично му връчва френския медал Милитер, установен на 22 януари 1852 година.

След 1918 година се установява в Крушевац, а после в Ниш. Жени се за Зорка Воинович от Крушевац, с която имат двама сина Петър и Драгутин и щерка Славка.

През август 1944 година е разстрелян от ОЗНА като неприятел на новата народна власт и деец на Равногорското движение и на Дража Михайлович. Реабилитиран е в 2007 година с решение на Окръжния съд в Ниш.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия