Крушевац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Сърбия. За селото в България вижте Крушевец.

Крушевац
Крушевац/Kruševac
Панорамнен изглед към града
Панорамнен изглед към града
Relief map of Serbia.png
43.5833° с. ш. 21.3267° и. д.
Крушевац
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Расински окръг
Община Крушевац
Население (2002) 140 000 души
Пощенски код 37 000
Телефонен код 037
Крушевац в Общомедия

Крушевац (на сръбски: Крушевац или Kruševac, на местния български торлашки диалект: Крушевъц), в българската историография Крушевци или Крушевец, е град в Поморавието, Централна Сърбия. Градът е административен център на Расинския окръг и на едноименната община, която обхваща 101 населени места. Има население от 75 256 души, а общината — около 140 000. Крушевац заема площ от 854 км².

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1387 г. Крушевац е столица на владениятя на княз Лазар. Престолен град е, и по време на управлението на сина му, Стефан Лазаревич. До, и през османското робство, населението на града е от български произход. В Анонимния препис на Паисиевата история, публикуван от Марин Дринов, Крушевац (упоменат като град Круша), заедно с Фетил ислям (Кладово), се споменават като най-западни части на Северна България. В преписа датиран около 1806 г., градовете в България са дадени в четири области (Мизия, Тракия, Македония и Дардания). Круша фигурира като последен, най-западен град на Тракия. Посърбването на Крушевац започва след включването на града в Сърбия през 1833 г. Стефан Веркович в две свои писма от 1878 и 1879 г., адресирани до руските власти (публикувани от Иван Шишманов), изрично отбелязва, че населението в областта говори български, а не сръбски език.

При избухването на Балканската война двама души от Крушевац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Църквата Лазарица[редактиране | редактиране на кода]

Църквата Лазарица

В народната славянска митология Видо (виж свети Вит) означава върховно всемогъщо същество. В народните традиции в някои части на Източна Сърбия и България, Видовден се отбелязва като денят на Косовската битка от 1389 година. През 1892 година Сръбската православна църква утвърждава 15 юни (28 юни нов стил), Видовден за народен празник, а после обявява княз Лазар за светец. Денят на свети Вид е най-значимият празник за Крушевац и е дълбоко ценен от жителите на града. На този ден в Косовската битка умира княз Лазар, борец срещу османската агресия, славен в някои райони на Източна Сърбия, редом със Света Троица. На Видовден всяка година, в църквата Лазарица, се състои помен в памет на мъчениците от Косовската битка. Видовден се празнува и в западните части на България, тъй като в армията срещу турците на Косово поле са участвали и голям брой българи. Гражданите на Крушевац тачат княз Лазар, тъй като се счита, че той основава града и го прави своя столица.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът има футболен отбор на име "ФК Напредък".

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Сърбия Стоян Протич (1857 - 1923), сръбски политик
  • Сърбия Ат. Х. Димитрович (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Свиленска чета[2]
  • България Вучко Живков (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[3]
  • Елена Димитриевич (1862 - 1945), сръбска писателка от български произход, най-изявения литератор в Сърбия творил на т.нар. торлашки диалект.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Градове партньори[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 232.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 260.