Крушевац
Тази статия е за града в Сърбия. За селото в България вижте Крушевец.
| Крушевац Крушевац/Kruševac | |
|---|---|
  | |
 Панорамнен изглед към града | |
  Крушевац | |
| Страна |  Сърбия |
| Окръг | Расински окръг |
| Община | Крушевац |
| Площ | 854 km² |
| Надм. височина | 137 m |
| Население | 140 000 души (2002) |
| Пощенски код | 37 000 |
| Телефонен код | 037 |
| Официален сайт | www.krusevac.org.rs |
| Крушевац в Общомедия | |
Крушевац (на сръбски: Крушевац или Kruševac) е град в Поморавието, Централна Сърбия. Градът е административен център на Расинския окръг и на едноименната община, която обхваща 101 населени места. Има население от 75 256 души, а общината – около 140 000. Крушевац заема площ от 854 км².
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1387 г. Крушевац е столица на владенията на княз Лазар. Престолен град е и по време на управлението на сина му, Стефан Лазаревич. До, и през османското владичество, населението на града е от български произход. В Анонимния препис на Паисиевата история, публикуван от Марин Дринов, Крушевац (упоменат като град Круша), заедно с Фетил ислям (Кладово), се споменават като най-западни части на Северна България. В преписа, датиран около 1806 г., градовете в България са дадени в четири области (Мизия, Тракия, Македония и Дардания). Круша фигурира като последен, най-западен град на Тракия. Посърбването на Крушевац започва след включването на града в Сърбия през 1833 г. Стефан Веркович в две свои писма от 1878 и 1879 г., адресирани до руските власти (публикувани от Иван Шишманов), изрично отбелязва, че населението в областта говори български, а не сръбски език.
При избухването на Балканската война двама души от Крушевац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Църквата Лазарица[редактиране | редактиране на кода]
В народната славянска митология Видо (виж свети Вит) означава върховно всемогъщо същество. В народните традиции в някои части на Източна Сърбия и България, Видовден се отбелязва като денят на Косовската битка от 1389 година. През 1892 година Сръбската православна църква утвърждава 15 юни (28 юни нов стил), Видовден за народен празник, а после обявява княз Лазар за светец. Денят на свети Вид е най-значимият празник за Крушевац и е дълбоко ценен от жителите на града. На този ден в Косовската битка умира княз Лазар, борец срещу османската агресия, славен в някои райони на Източна Сърбия, редом със Света Троица. На Видовден всяка година, в църквата Лазарица, се състои помен в памет на мъчениците от Косовската битка. Видовден се празнува и в западните части на България, тъй като в армията срещу турците на Косово поле са участвали и голям брой българи. Гражданите на Крушевац тачат княз Лазар, тъй като се счита, че той основава града и го прави своя столица.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Градът има футболен отбор на име „ФК Напредък“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Стоян Протич (1857 – 1923), сръбски политик
Ат. Х. Димитрович (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Свиленска чета[2]- Вучко Живков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[3]
- Елена Димитриевич (1862 – 1945), сръбска писателка
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Пистоя, Италия (1966)
Трогир, Хърватия (1972)
Травник, Босна и Херцеговина (1972)
Корфу, Гърция (1985)
Сентендре, Унгария (1990)
Кирят Гат, Израел (1990)
Ръмнику Вълча, Румъния (2003)
Градове партньори[редактиране | редактиране на кода]
Волгоград, Русия (1999)- Стара Загора, България (2000)
- Рязан, Русия (2000)
Жалец, Словения (2006)- Биелина, Босна и Херцеговина (2006)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 232.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.
|
Портал „