Михайло Ристич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михайло Ристич
Михаило Ристић
сръбски и югославски дипломат
Роден
Починал
15 август 1925 г. (60 г.)
Доклад на Михайло Ристич, консул в Битоля до външния министър Любомир Калевич за развитието на Илинденското въстание, 29 юли 1903 г.
Доклад на Михайло Ристич, консул в Битоля до ремиера и външен министър Владан Джорджевич за състоянието на сръбството в Прилеп, 5 ноември 1899 г.

Михайло Ристич (на сръбски: Михаило Ристић или Mihailo Ristić) e сръбски и югославски дипломат, деец на сръбската пропаганда в Македония[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ристич е роден в 1864 година в Белград, Сърбия. Завършва основно училище и гимназия в Белград. През 1886 година завършва Юридическия факултет на Великата школа и отива да учи в Париж.

Започва кариерата си във външното министерство през 1884 година[2]. Работи в отдела за пропаганда. Като секретар на министерството през 1892 година обикаля Косово, посещава и Прищина - заключава, че положението на сърбите там е толкова лошо, че след 10 години може да няма изобщо сърби в областта.

Става секретар в посолството в Цариград през 1893 г. Секретар е във външното министерство в Белград през 1896 г.[1]

През 1896 година става сръбски консул в Скопие, а през 1898 година е назначен за секретар на посолството във Виена, Австо-Унгария[1]. От 1899 до 1903 година е сръбски консул в Битоля[1]. Определен е за дипломатически агент в София, но не приема длъжността. Отново става консул в Скопие през 1904 година и остава там до 1906 г.[2]

Като консул подпомага сръбското църковно и просветно дело, както и въоръжената борба на сръбските чети с българските на ВМОРО. Той е против идеята четниците да идват от Сърбия и да се въоръжават от Сърбия. Смята, че могат да се набират между местните сърби и сърбомани, които познават местния терен. Счита, че най-добър ръководител на сръбското дело е външното министерство, а не патриотичните организации[2]. През 1904 г. координира с местни хора прехода на четата на Йован Бабунски от Сърбия, през Вардар до Азот[3][4].

От 1906 до 1914 година служи като консул в Букурещ, Румъния[5], а от 1907 година е посланик в Рим, Италия[1]. Макар че е назначен за пратеник в Рим през 1907 г., не отива в Италия „заради военното положение“ до 1914 г.[6] През 1913 година (като консул в Румъния) подписва Букурещкия мир заедно с министър-председателя Никола Пашич.

Отива в Италия в последните дни на 1914 г. като консул на Сърбия в Рим, Италия. Там започва преговори за „Арбания (Албания) и излаза на Сърбия към Адриатическо море“ през март 1915 г.[7] Като консул в Рим пътува до Корфу, където започва сесия на скупщината в края на август 1916 г.[8]

Делегат е на Югославия в Дунавската комисия през 1920 г. Пенсионира се през 1924 г.[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Кроз гробље, путопис по Старој Србији (1894, с псевнодима П. Балкански)
  • Српски народ у скопљанској епархији, расправа о црквено-школским приликама (1899, с псевнодима П. Балкански)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Народна енциклопедија српско-хрватско-словеначка, Београд 1929, књига 3, 950
  2. а б в Вучетић, Биљана. Историјски часопис LIII (2006), 359-374
  3. Вучетић, Биљана. Историјски часопис LV (2007) 265-277
  4. Вучетић, Биљана. Српска револуционарна организација у Османском царству на почетку XX века. Историјски часопис, књига LIII, 2006. с. 363. Посетен на 29 ноември 2013 г.
  5. Вучетић, Биљана (2012). „Наша ствар у Османском царству“. Београд. стр. 14
  6. „Пијемонт“, Београд 27. децембар 1914. године
  7. „Правда“, Београд 5. март 1915. године
  8. „Београдске новине“, Београд 18. август 1916. године
Тодор Станкович скопски сръбски консул
(1896 – 1898)
Милосав Куртович
Иван Иванич битолски сръбски консул
(1900 – 1903)
Светислав Станоевич
Милосав Куртович скопски сръбски консул
(1904 – 1906)
Любомир Михайлович
     Портал „Македония“         Портал „Македония