Миливое Динич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Миливое Динич
Миливоје Динић
сръбски войвода
Снимка на Динич от книгата Војвода Вук Поповић. Календар за просту годину 1927.. Београд, Издање Четничке оргазнизације „Петар Мркоњић“ у Осеку. Штампарија „Ђ. Јакшић“.
Снимка на Динич от книгата Војвода Вук Поповић. Календар за просту годину 1927.. Београд, Издање Четничке оргазнизације „Петар Мркоњић“ у Осеку. Штампарија „Ђ. Јакшић“.

Роден
Починал

Миливое Динич (на сръбски: Миливоје Динић) е сръбски революционер, войвода на сръбската въоръжена пропаганда в Североизточна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Миливое Динич е роден в Крагуевац в семейството на стария доброволец Мирча Динич. Учи в Крагуевацката гимназия, но през пролетта на 1906 година, докато е в VІ клас, напуска училище и се присъединява се към сръбската пропаганда в Македония. Първоначално е четник на съгражданина си Войн Попович (Вук), а по-късно става войвода на сръбска чета и действа в Паланечко. При избухването на Балканската война в 1912 година е в отряда на войводата Вук. В самото навечерие на Кумановската битка отрядът на Вук се сблъсква с османски батальон край Драгоманце. В сражението Динич се отличава и е тежко ранен. Излекуван отново постъпва в четническите отряди и участва в Междусъюзническата война (1913) и в потушаването на Охридско-Дебърското въстание (1913). В Първата световна война командва чета от Горнячкия четнически отряд, с която действа като авангард при сръбското настъпление в Босна. Тежко ранен е с два удара с щик и куршум. Лекарската комисия го провъзгласява за негоден, но той се връща и оглавява четата си. Отстъпва на Корфу с отряда на Войн Попович и с него се сражава на Солунския фронт. На 16 септември 1916 година повежда четата си на щурм към Каймакчалан и пръв стъпва на върха. За това си постижение е награден с Караджорджева звезда с мечове. След разформироването на Вуковия отряд е назначен за командир на чета в 6ти пехотен полк. По време на пробива при Добро поле е в болница, но е отведен със самолет до фронта и участва с четата си в настъплението. Щурмува с четата си Ораовските височини край Велес, но при българска контраатака е пленен и изгорен в една пещ.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трифуновић, Илија. Крв четника. Београд, 1930. с. 66 - 68. Посетен на 2 ноември 2013 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония