Ораовец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ораовец
Ораовец
— село —
Стара куќа во селото Ораовец (1).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.6353° с. ш. 21.7594° и. д.
Ораовец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Велес
Географска област Клепа
Надм. височина 571 m
Население (2002) 19 души
Пощенски код 1413
МПС код VE
Ораовец в Общомедия

Ораовец или понякога книжовно Ораховец (срещат се и формите Ореовец и Ореховец, на македонска литературна норма: Ораовец) е село в югозападната част на Община Велес, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в долното поречие на река Бабуна, на левия и бряг в областта Клепа в подножието на планината Клепа. Ораовец отстои на 14 км от общинския център Велес. Селото е силно обезлюдено.

История[редактиране | редактиране на кода]

Известните зографи Коста и брат му Никола Дамянов са автори на църквата „Свети Спас“ в Ораовец, завършена в 1839 година.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ороовец е посочено като село със 75 домакинства със 262 жители българи и 42 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ораховец е населявано от 620 жители, всички българи.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ораховац има 7 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ораовец има 696 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

По време на Балканската война 10 души от Ораовец се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Оровце (Orovce) като българско християнско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители, всички македонци.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Иван Наумов Алябака
Родени в Ораовец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 156.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 180-181.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 118-119.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 867.
  7. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, с. 379.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.


     Портал „Македония“         Портал „Македония