Кумарино
| Кумарино Кумарино | |
| — село — | |
 | |
  Кумарино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Повардарие |
| Надм. височина | 338 m |
| Население | 74 души (2002) |
| Пощенски код | 1407 |
| МПС код | VE |
| Кумарино в Общомедия | |
Кумарино (на македонска литературна норма: Кумарино) е село в източния дял на община Велес, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено по поречието на река Отовица. Селото е разположено на надморска височина от около 340 м и е отдалечено на 9 км от административния град Велес. Землището на Кумарино е с големина 6,3 км2, от които обработваемите земи са 420 ха, а пасищата 196 ха. Жителите на селото се занимават със земеделие.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Комарино е посочено като село с 12 домакинства с 41 жители българи и 12 мюсюлмани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кумариново е населявано от 130 жители, от които 70 били българи, а 60 турци.[3]
В началото на XX век цялото християнско население на Кумарино е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кумарино (Kumarino) като българо-турско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 74 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 73 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Населени места во Општина Велес
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
| |||||||||||
