Кумарино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кумарино
Кумарино
— село —
Кумарино.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.7772° с. ш. 21.8181° и. д.
Кумарино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Велес
Географска област Повардарие
Надм. височина 338 m
Население 74 души (2002)
Пощенски код 1407
МПС код VE

Кумарино (на македонска литературна норма: Кумарино) е село в източния дял на община Велес, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено по поречието на река Отовица. Селото е разположено на надморска височина от около 340 м и е отдалечено на 9 км от административния град Велес. Землището на Кумарино е с големина 6,3 км2, от които обработваемите земи са 420 ха, а пасищата 196 ха. Жителите на селото се занимават със земеделие.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Комарино е посочено като село с 12 домакинства с 41 жители българи и 12 мюсюлмани.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кумариново е населявано от 130 жители, от които 70 били българи, а 60 турци.[3]

В началото на XX век цялото християнско население на Кумарино е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кумарино (Kumarino) като българо-турско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 74 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 73
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Населени места во Општина Велес
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония